За един болезнен миг Дженифър си помисли, че Ройс Уестморланд е бил хвърлен в тъмницата или нещо още по-лошо, но като съдеше по лицето на баща си, нито едно от тези наказания не му е било наложено.
— Какво получи Джеймс като обезщетение? — попита тя, когато баща й изглеждаше неспособен да продължи.
— Женитба — гласеше краткият отговор.
— Чия?
— Твоята.
— Моята… моята женитба с кого?
— С изчадието на Сатаната. С убиеца на моя брат и моя син. С Черния вълк!
Джени стисна с такава сила облегалките за ръце на стола си, че кокалчетата й побеляха.
— К-а-а-а-а-а-к-в-о-о-о-о-о?
Баща й кимна утвърдително и се приближи до нея, а в гласа и изражението му се четеше странна нотка на триумф, докато й говореше:
— Ти ще служиш като инструмент за запазването на мира, дъще… Но по-късно ще се превърнеш в инструмент за постигането на победата на Мерик и на цяла Шотландия!
Дженифър бавно поклати глава, взирайки се в него. Лицето й изведнъж пребледня, докато баща й продължаваше:
— Без и той самият да го осъзнава, Джеймс ми даде ключа към унищожението на Варварина, но не на бойното поле, където щях да отнема живота му, както се надявах, а в собствения му замък, където ще съсипем всичко, което е останало от презрения му живот. Всъщност — изрече той с лукава усмивка — ти вече си започнала.
— Какво… какво имаш предвид? — прошепна дрезгаво Джени.
— Цяла Англия му се подиграва заради теб. Историите за това как си успяла да избягаш — и то на два пъти! — как си го ранила със собствения му кинжал, се разправят навсякъде в Англия и Шотландия. Неговата пословична жестокост му е създала доста врагове в собствената му страна и тези хора разпространяват разказите за това как си го направила на глупак. Ти успя да превърнеш в посмешище най-прославения рицар на Хенри, мила. Ти унищожи репутацията му, но остават богатството и титлите му — богатството и титлите, които спечели, смазвайки Шотландия под желязната си пета. От теб зависи да не му позволиш да се наслади на тези придобивки — и ти можеш да направиш това, като не го дариш с наследник. Като не го даряваш с ласки. Като…
Дженифър се изправи рязко на крака.
— Но това е лудост! Кажете на крал Джеймс, че изобщо не искам неговото „обезщетение“!
— Напротив! Рим иска компенсации за поругаването на светите земи. Шотландия също. Ние трябва да си отмъстим! Докато си говорим, Клеймор вече идва насам. Брачният договор е подписан и бракосъчетанието ще се състои колкото е възможно по-скоро. Нямаме избор!
Девойката поклати глава.
— Не, татко, вие не разбирате. Разбирате ли, той… той ми повярва, че няма да избягам, а аз направих точно това. А ако наистина съм го превърнала в посмешище, той никога няма да ми прости за стореното от мен…
Гневът отново накара лицето на лорд Мерик да стане пурпурно.
— Ти нямаш нужда от прошката му. Ние искаме да го съсипем — по всеки възможен начин! Всеки Мерик, всеки жител на Шотландия ще разчита на теб! Ти си достатъчно храбра, за да направиш това, Дженифър. Доказа го, докато беше негова пленница.
Тя не го слушаше вече. Бе унижила Ройс Уестморланд и сега той идваше насам; потръпна при мисълта колко ли щеше да я презира и мрази за това. В съзнанието й изплуваха спомени за моментите, когато беше разгневен. Припомни си лицето му, когато любимият му кон беше умрял заради нея; яростта му, когато поряза лицето му. Но в нито един от тези случаи не беше постъпила така, че да измами доверието му. Или по-лошо — да го направи на глупак.
— Той трябва да бъде лишен от наследник, тъй както бях лишен и аз! Черният вълк е причината Аликзандър да загине. На всяка цена! Господ ми дава тази възможност за възмездие, когато всички други пътища са отрязани пред мен. Но аз имам и други наследници, докато той няма да има нито един! Никога! Твоята женитба ще бъде моето отмъщение!
Джени проплака:
— Татко, умолявам ви, не искайте от мен да направя това! Всичко друго, само не и това! Ще се върна в абатството или ще отида при леля Елинор, или където ми кажете!
— В никакъв случай! Тогава той ще се ожени за някоя от своите курви и ще се сдобие с наследник от нея!
— Няма да направя това! — извика момичето. — Не мога! Невъзможно е! Ако Черният вълк ме иска… искам да кажа, ако иска наследник… — тя се изчерви, докато се поправяше, — как мога да предотвратя това? Силата му е пет пъти по-голяма от моята. Пък и след всичко, което се случи, не ми се вярва, че той ще изгаря от желание да бъдем в един замък, да не говорим пък — в едно… — замълча, опитвайки се да измисли подходящ синоним, но не можа — легло!