Племенницата й я погледна с проблясващи от сълзи очи и я прегърна толкова силно, че едва не я удуши.
Седнала на огромната маса, без да обръща внимание на триста хилядите души, които пируваха до нея, Дженифър се взираше съсредоточено в другия край на залата. От дясната й страна, допрял лакътя си до нейния, бе застанал мъжът, на когото брачният договор щеше да я обрече завинаги, когато свещеникът ги венчае. През последните два часа, откакто седеше до Вълка, усети ледения му поглед върху себе си само веднъж. Сякаш той не можеше да издържи гледката и само чакаше момента, в който щеше да я сграбчи в ноктите си, за да превърне живота й в истински ад.
Представи си безрадостно бъдеще, изпълнено с болезнени обиди и физически тормоз. Дори и шотландците приемаха като нещо нормално да бият жените си, когато не им се подчиняват. Давайки си сметка за това, както и за нрава и репутацията на херцога, момичето бе сигурно, че го очаква един нещастен и тежък живот. В гърлото й заседна буца, но тя се опита да събере сили и да се изправи храбро срещу нещастията. Леля Елинор щеше да бъде до нея, си каза успокояващо. И някой ден — най-вероятно скоро, имайки предвид страстния си съпруг — щеше да си има деца, които да обича и за които да се грижи. Деца. Тя затвори очи и въздъхна дълбоко. Едно прекрасно бебенце, което да прегръща — това навярно беше единственото хубаво нещо, което я очакваше.
Ройс надигна бокала си с вино и тя му хвърли крадешком един поглед. Той, както забеляза Дженифър кисело, наблюдаваше в момента играта на една хубавичка акробатка, която балансираше на ръце върху дъска, от която стърчаха остриетата на мечове. Полите й бяха вързани за коленете, за да не паднат върху главата й. В другия край на помещението шутовете с островърхи шапки с топки накрая лудуваха и подскачаха около масата, простираща се по цялата дължина на залата. Чрез празничните забавления и обилната вечеря баща й искаше да покаже на омразните англичани, че Мерик са влиятелен, достоен и заможен род.
Погнусена от явното възхищение на Ройс от акробатката със стройни крака, Джени надигна своя бокал, преструвайки се, че отпива от него, за да отмести поне за миг очи от презрителните погледи на англичаните, които я гледаха с любопитство и насмешка през цялата вечер. Подмятанията, които бе дочула, показваха, че отдавна е претеглена и оценена.
— Погледни тази коса! — бе възкликнала една жена. — Мислех си, че само конете имат гриви с такъв цвят!
— Ами това високомерно лице! — обаждаше се някакъв мъж.
— Ройс няма да издържи надменното й изражение. Обзалагам се, че веднъж да я закара в Клеймор, ще я понатупа добре!
Извръщайки очи от шутовете, момичето погледна към баща си, който седеше от лявата й страна. Тя се изпълни с гордост, докато наблюдаваше аристократичния му профил. Той излъчваше такова достойнство и благородство… Всъщност всеки път, когато го видеше да седи в голямата зала, заслушан в разговорите на съвета и замислен над това какво решение да вземе, тя си мислеше, че Господ сигурно изглежда също като баща й — седнал на своя трон в небесата и издаващ присъда над всяка душа, заставаща пред него.
Днес обаче баща й сякаш се намираше в много особено настроение, вероятно заради неприятните обстоятелства. През цялата вечер, докато разговаряше и вдигаше наздравици с другите водачи на клановете, изглеждаше загрижен и изнервен, но и по някакъв начин странно… доволен. Доволен от някаква добре свършена работа. Като усети, че дъщеря му го наблюдава, лорд Мерик се обърна към нея, а изпълнените му със състрадание сини очи се вгледаха в пребледнялото й лице. Навеждайки се към нея така, че брадата му се допря до бузата й, той прошепна в ухото й:
— Не се притеснявай, момичето ми! Имай кураж — всичко ще бъде наред!
Това се стори на Дженифър толкова абсурдно, че тя не знаеше дали да заплаче, или да се засмее. Виждайки тревогата в разширените й сини очи, той се протегна и хвана нежната длан на дъщеря си в своята, усмихвайки се окуражително.
— Повярвай ми — изрече, — утре всичко ще бъде наред.
Дженифър помръкна. Утре вече щеше да бъде твърде късно. Утре щяха да я венчаят за мъжа, чиито широки рамене вдясно от нея я караха да се чувства жалка и недостойна. Тя му хвърли поглед, за да се увери, че годеникът й не е чул разговора й с баща й, но от това, което зърна, заключи, че няма такава опасност. Вниманието на херцога бе насочено другаде. Престанал да зяпа с възхищение гъвкавата акробатка, сега Ройс се взираше право напред.