Младата жена проследи погледа му и видя Арик, който тъкмо влизаше в залата. Щом забеляза, че го гледат, русият исполин кимна веднъж, а после и още един път към лорд Уестморланд. С периферното си зрение момичето забеляза, че херцогът присви устни, след което наведе леко глава, преди да заеме отново спокойната си поза и пак да се загледа в акробатката. Арик изчака за момент на мястото си, после се приближи до Стефан, който изглеждаше погълнат от свирачите на гайда.
Дженифър усещаше, че някаква тайна информация току-що е била обменена между тримата, но нямаше никаква представа каква може да е тя. Нещо се случваше, но какво ли? Като че ли се разиграваше някаква смъртоносна игра и се зачуди какъв ли щеше да бъде крайният резултат за самата нея.
Неспособна да издържи повече на врявата и гълчавата около нея, тя реши да се качи горе.
— Папа — обърна се към баща си, — моля да ме извините. Бих искала да се прибера в стаята си.
— Разбира се, мила моя.
В момента, в който понечи да стане от стола си, Ройс веднага обърна глава към нея.
— Тръгвате ли си? — попита той, а дръзкият му поглед бе насочен право към деколтето й. Джени се вцепени при вида на необяснимия гняв, който искреше в очите му. — Да ви придружа ли до стаята ви?
Тя успя да се изправи и за миг изпита удоволствието да го изгледа отвисоко.
— Няма нужда — отсече. — Леля ми ще ме придружи.
— Каква ужасна вечер! — възкликна леля Елинор веднага щом влязоха в стаята на Дженифър. — От начина, по който тези англичани те зяпаха през цялото време, ми се прииска да ги изгоня навън! Което почти и направих, де! Лорд Хейстингс, който седеше до мен, не спря да си шепне със съседа си, пренебрегвайки ме напълно! Ужасно невъзпитано от негова страна! Не че изгарях от желание да си говоря с него… И, миличка, не че искам да те натоварвам допълнително, ала бъдещият ти съпруг изобщо не ми хареса.
Дженифър обаче си мислеше за друго.
— Татко ми се стори в някакво по-особено настроение тази вечер.
— Той редовно прави така.
— Как?
— Изпада в разни особени настроения.
Джени се изкикоти и се обърна с гръб към леля си, за да може жената да развърже връзките на роклята й.
— Баща ти възнамерява да ме изпрати отново в Гленкарин — изведнъж промълви леля Елинор.
Дженифър изтръпна.
— Защо ми говориш така, лельо?
— Защото е истина.
Момичето се обърна и стисна жената за раменете.
— Лельо, кажи ми какво точно ти е казал татко.
— Съжалявам, миличка. Толкова дълго време бях самотна и нямаше с кого да разменя две думи, че сега, изглежда, просто не мога да спра да дърдоря. Добре че две гълъбчета кацаха на перваза на прозореца ми в Гленкарин и трите си приказвахме, макар че, естествено, какво могат да ми кажат едни гълъбчета…
Дженифър се засмя. Леля й я прегърна и продължи:
— Горкото дете — каза, потупвайки я по гърба, — в момента си под такова напрежение, а аз само те натоварвам още повече. По време на вечерята баща ти ми каза, че едва ли съм щяла да те придружа в Англия, но ако искам, мога да остана да те видя омъжена. — Тя се разтрепери. — Бих направила всичко, за да не трябва да се връщам в Гленкарин. Там е толкова самотно…
Джени погали побелялата коса на жената и си припомни годините, когато леля й умело ръководеше голямото си домакинство. Ужасно несправедливо беше, че насилствената изолация в съчетание с напредналата възраст бяха предизвикали такива промени у енергичната някога жена.
— Утре сутринта ще го помоля да промени решението си — каза леля Елинор. — Само да разбере колко много искам да съм до теб — въздъхна, — навярно ще отстъпи.
Шестнайсета глава
Почти всеки квадратен метър от пода — от голямата зала та чак до кухните — бе покрит със заспали гости и изтощени слуги, изпоналягали кой където свари. Гръмогласен хор от хъркания се носеше из замъка и несвикналата с подобен шум Дженифър се въртя цяла нощ в леглото си, когато изведнъж някакъв необичаен, по-различен звук я накара да отвори очи и да се вгледа в мрака.
Сърцето й запрепуска уплашено, а тя примигна, опитвайки се да различи нещо в мастиления мрак. На нара до ниското й легло леля Елинор се размърда неспокойно. „Леля Елинор“ — въздъхна с облекчение момичето, без съмнение движенията на леля й я бяха събудили. Горката жена страдаше от болки в ставите и затова предпочиташе да спи върху твърдия нар, вместо на мекото легло, но независимо от това продължаваше да се върти и да търси по-удобна поза. Успокоена, младата жена се отпусна по гръб, потръпвайки от внезапното студено течение, когато изведнъж някаква ръка затисна устата й, задушавайки надигналия се писък. Докато тя се взираше в тъмното лице на сантиметри от нейното, обхваната от парализиращ страх, Ройс Уестморланд прошепна: