— Ако изкрещиш, ще те поваля в безсъзнание. — Той изчака думите му да стигнат до съзнанието на Дженифър, след което просъска: — Разбра ли ме добре?
Тя се поколеба, преглътна и кимна едва забележимо.
— В такъв случай — започна той, отпускайки хватката си, но в същия момент Дженифър заби зъби в дланта му, след което светкавично се хвърли към прозореца в стремежа си да изкрещи за помощ към стражите от вътрешния двор на замъка. Мъжът обаче я сграбчи, преди стъпалата й да са докоснали пода, и я събори обратно на леглото, притискайки наранената си ръка толкова силно към носа и устата й, че тя едва можеше да диша.
— Това е вторият път, когато ме нараняваш до кръв — процеди през зъби с очи, пламнали от гняв, — обаче ще бъде за последно.
„Той ще ме удуши!“ — помисли си младата жена.
— Така е по-добре — продължаваше Ройс. — Ще постъпиш мъдро, ако се научиш да се страхуваш от мен. Сега ме слушай много внимателно, графиньо. По един или друг начин смятам да те спусна от този прозорец. Ако направиш още някоя глупост обаче, ще бъдеш в безсъзнание, докато го правя, което силно ще намали шансовете ти да стигнеш жива до земята, тъй като няма да можеш да се държиш. Разбра ли ме?
Той отслаби натиска на ръката си и тя си пое дълбоко дъх, но не можеше да спре да трепери. Когато се поуспокои малко, изрече:
— През прозореца ли? Трябва да си откачил. Та той е на повече от двайсет и пет метра от земята!
Без да обърне никакво внимание на думите й, херцогът вкара в употреба най-силното си оръжие.
— Арик държи сестра ти за заложничка, която няма да бъде освободена, докато не му дам сигнал. Ако направиш нещо, което да ми попречи да му сигнализирам, дори не ми се мисли какво ще стори с нея.
И малкото воля за борба, която бе останала у Джени, се изпари при тези думи. Случващото се наподобяваше повторно оживял кошмар и беше безсмислено да се опитва да бяга от него. Утре така или иначе щяха да я венчаят за дявола — какво значение имаше една нощ пред дългите години на нещастия и тормоз, които я очакваха.
— Махни си ръката. Няма да викам. Можеш да ми се довериш.
Това бе грешка — не трябваше да произнася последното изречение. Разбра го още в секундата, когато думите се изплъзнаха от устата й — лицето му се сгърчи в презрителна гримаса.
— Ставай! — нареди й той. Херцогът се протегна в тъмното, грабна кадифената сватбена рокля и я пъхна в ръцете й. Притискайки дрехата до гърдите си, момичето каза с треперещ глас:
— Обърни се!
— Да не би да искаш да ти дам и кинжал, а? — процеди ледено и преди Дженифър да може да отвърне, отсече: — Обличай се! Бързо!
Когато си намъкна роклята, обу си чехлите и се загърна в една тъмносиня пелерина, той я дръпна към себе си и преди тя да разбере какво става, вече бе запушил устата й с някакъв парцал, завързвайки го на тила й. Щом свърши, я завъртя и я бутна към прозореца.
Джени се взря с ужас в гладката стена, която се спускаше до крепостния ров. Сякаш съзерцаваше собствената си смърт. Тя неволно отстъпи крачка назад, но Ройс безцеремонно я тласна обратно към прозореца. Той грабна единия край на здравото въже, което вероятно бе приготвил от по-рано, и го завърза около кръста й.
— Дръж се за въжето с два ръце — заповяда й безпощадно, докато навиваше другия му край около едната си китка — и използвай краката си, за да стоиш далеч от стената. — Без да губи повече време, той я вдигна и я сложи да стъпи на перваза.
Забелязвайки ужаса в широко отворените й очи, както и начина, по който бе впила ръце в рамката на прозореца, Ройс й каза:
— Не гледай надолу. Въжето е здраво, ще те издържи без проблеми. Спускал съм къде-къде по-тежки товари от теб.
Джени нададе приглушен стон, когато ръцете му я хванаха за кръста и я повдигнаха над перваза.
— Хвани се здраво за въжето! — нареди й херцогът, докато я спускаше надолу. Изведнъж дъхът й секна, осъзнавайки, че виси на огромна височина над тъмните води долу.
— Опри крака на стената — продължаваше с наставленията рицарят. Тя се подчини и в мига, в който стъпалата й се опряха в камъните, се почувства малко по-добре. Сега единствено главата и вратът й бяха на равнището на прозореца, а сърцето й биеше като обезумяло.