Точно в този неприятен — и съдбоносен — момент, докато висеше над дълбокия ров и само ръцете му и въжето я удържаха да не полети надолу, на Дженифър бе предоставена рядката възможност да види как на лицето на Черния вълк се изписва изненада и объркване. Причината беше леля Елинор, която се бе надигнала от нара си подобно на зловещ призрак в бялата си нощница. Тя попита с властен тон:
— Какво си мислите, че правите?
Ройс обърна глава към нея и я изгледа удивено, докато си даваше сметка за абсолютната си безпомощност — нито можеше да извади кинжала си и да я заплаши, нито да се втурне към нея и да я накара да си затваря устата.
По всяко друго време Дженифър би умряла от радост да го види в подобна ситуация, но не и сега, когато животът й беше в ръцете му. Последното нещо, което зърна, бе острият му профил, обърнат към леля Елинор, след което ръцете му се отделиха от нея и въжето започна да се размотава, спускайки я надолу, докато момичето изгаряше от любопитство да разбере какво точно се случва в момента в стаята.
И Ройс Уестморланд се питаше същото, докато се взираше във възрастната жена, която поради някаква неразбираема причина, изглежда, бе чакала точно този момент, за да вземе участие в събитията. Той погледна към въжето, което се бе впило в китките му, след което реши все пак да отговори на въпроса й:
— Отвличам вашата племенница.
— Точно това си помислих.
Херцогът се вгледа по-внимателно в жената; чудеше се дали лелята на Дженифър е слабоумна, или е луда.
— И какво възнамерявате да направите по въпроса? — попита рицарят.
— Е, не могла да отворя вратата и да се разкрещя за помощ — заобяснява дамата, — но след като държите Брена за заложничка, май няма да постъпя така.
— Да. Май няма.
За един безкраен миг погледите им се срещнаха, след което лелята продължи:
— Разбира се, не изключвам и вероятността да лъжете.
— Права сте. Може и да лъжа.
— Няма значение. Как успяхте да се изкачите по стената?
— А вие как мислите? — отвърна Ройс и отново хвърли поглед на бавно размотаваното от него въже.
— Навярно някой от хората ви се е промъкнал тук по време на вечерята, преструвайки се, че му трябва гардероб, понеже долу беше претъпкано с народ… Та сигурно той е прикрепил въжето за тази ракла под перваза, след което е хвърлил другия край през прозореца.
Херцогът леко кимна. Следващите й думи обаче го разтревожиха.
— Колкото повече си мисля обаче, все повече се убеждавам, че не държите Брена за заложничка.
Ройс, който бе накарал Дженифър да повярва, че е точно така, сега изпита силно желание да запуши устата на тази досадна жена.
— И какво ви кара да си мислите, че сте права? — попита той, мъчейки се да спечели повече време за спускането на годеницата си.
— Първо, на всички стълбища в замъка бяха разположени стражи, за да се предотврати нещо такова. И второ, за да похитите Брена, е трябвало да изкачите тази стена още веднъж, а това надали си струва усилията, след като единствената ви полза от нея е да накарате Дженифър да тръгне с вас.
Това заключение беше толкова точно и вярно, че мнението му за възрастната жена рязко се промени.
— От друга страна — рече Ройс, докато се опитваше да прецени на каква височина от рова се намира Дженифър в момента, — не можете да сте сигурна, че не съм предпазлив човек и не съм сторил точно така, както ви казах.
— Прав сте. Но въпреки всичко не вярвам, че сте я отвлекли. Ето защо ви предлагам една малка сделка.
Той смръщи вежди.
— Каква сделка?
— В замяна на това, че няма да се разкрещя и да повикам стражите, искам да ме смъкнете от този прозорец, също както направихте с Дженифър, и да ме вземете с вас.
Ако му беше предложила да спи с нея, Ройс надали щеше да се изненада толкова. Възвръщайки хладнокръвието си, мъжът изгледа преценяващо слабото й тяло и опасността да я смъкне със себе си по въжето.
— Невъзможно е — отсече категорично.
— В такъв случай — рече тя, докато се обръщаше и слагаше длан на дръжката на вратата — не ми оставяте никакъв друг избор, млади човече…
Изругавайки под нос заради безпомощното състояние, в което се намираше, Ройс продължи да размотава въжето и попита:
— Защо ще идвате с нас?
Гласът й изведнъж изгуби властния си тон.
— Защото още утре лорд Мерик възнамерява да ме изпрати обратно в усамотения ми замък, а аз не мога да понеса дори и мисълта за това. Пък и… — добави лукаво — във ваш интерес е да ме вземете с вас.