— Нямам представа за какво говориш! — извика Джени, чудейки се какъв ли ужас я очаква сред стените на този манастир, — който изглеждаше доста запустял.
— Говоря за игуменката от Лъндъган, която пристигна в замъка по време на празненството снощи, ескортирана от малка своя армия… Не се преструвай, че не знаеш за какво говоря.
Той вдигна юмрук и похлопа на масивната дъбова врата.
— Оказа се, че дъждът ги е забавил — ето защо вашият благочестив отец Бенедикт взе, че се разболя точно навреме, за да се отложи церемонията.
Възмутена, Дженифър се обърна към него и впери поглед в лицето му.
— Първо на първо, никога не съм чувала за Лъндъган или за някакъв манастир там! Второ, какво от това, че тамошната игуменка пристигнала? Сега — повиши тон тя — ти ми кажи нещо. Трябва ли да разбирам, че ме измъкна от леглото ми, спусна ме по стената на замъка, прекара ме през цяла Шотландия в тази ужасна буря и ме замъкна тук само защото не можа да изтърпиш един-единствен ден повече, преди да се ожениш за мен?
Дръзкият му поглед се стрелна към мократа й пазва, карайки Джени да потръпне от отвращението, което се четеше в него.
— Ласкаеш се — промърмори ехидно. — Единствено заплахата от смърт и конфискуване на имуществото ми ме накараха да се съглася на тази стъпка.
Той отново похлопа по портата и тя се отвори, разкривайки благото лице на стъписан свещеник.
— Дойдохме тук, защото двама крале решиха да се оженим колкото се може по-бързо, така че именно това и ще направим. Дойдохме и защото не ми допада перспективата да бъда обезглавен. Но най-вече дойдохме, защото намирам за неустоимо предизвикателство да осуетя пъклените планове на баща ти по отношение на мен — й заяви Ройс, изпепелявайки я с поглед.
— Ти си луд! — извика момичето, а гърдите й се издигаха и спускаха от обхваналата я ярост. — Ти си истински дявол!
— Ти също, скъпа — отвърна й херцогът, — си голяма кучка. — След тези думи той се обърна към стъписания свещеник и му заяви: — С дамата бихме искали да бъдем венчани.
На лицето на слисания божи служител се изписа почти комичен израз на неверие. Бялото расо и черното наметало недвусмислено заявяваха принадлежността му към доминиканския орден. Той отстъпи назад — повече от изненада, отколкото от учтивост — позволявайки им да влязат в запустялата обител.
— Аз… аз сигурно не съм ви чул добре, милорд — каза, запъвайки се.
— Напротив — отсече Вълкът, като влезе, повлякъл Дженифър след себе си. Пръстите му се бяха впили в рамото й, причинявайки й силна болка. Той се спря и огледа красивите витражи на прозорците горе, след което веждите му се сключиха нетърпеливо.
— Е? — попита.
Възстановявайки се от първоначалния шок, свещеникът, който изглеждаше около двайсет и пет годишен, се обърна към Дженифър и спокойно изрече:
— Аз съм отец Грегъри, дете мое. Би ли ми казала каква точно е тази работа?
Момичето, на което светата обител вдъхваше респект, за разлика от Ройс, понижи гласа си и зашепна:
— Отец Грегъри, трябва да ми помогнете. Този човек ме отвлече от собствения ми дом. Аз съм лейди Дженифър Мерик, а баща ми е…
— Едно вероломно и подло копеле — довърши херцогът и стисна силно ръката й.
— Хъм… разбирам… — каза замислено свещеникът. Той повдигна вежди и изгледа Ройс. — След като установихме самоличността на дамата, както и изненадващо позорните обстоятелства около раждането на баща й, ще бъде ли твърде нахално от моя страна да ви попитам и за вашето име, милорд?
За секунда гневът на рицаря бе заменен от нещо като уважение към младия свещеник, който бе по-нисък и дребен от него, но въпреки това не показваше никакъв страх.
— Аз съм… — започна той, но в следващия миг Дженифър го прекъсна:
— Той е Черният вълк! Бичът на Шотландия! Звяр и безумец!
Очите на отец Грегъри се разшириха от изумление, но той остана учудващо спокоен. Кимайки с глава, божият служител потвърди:
— Да, херцогът на Клеймор.
— Е, след като бяхме представени, както си му е редът — с рязък тон изрече Ройс, — казвай си там каквото имаш за казване и да приключваме.
Отецът вдигна гордо глава и заяви:
— Обикновено има доста формалности, които трябва да се спазят. Обаче според онова, което чух — както в този манастир, така и на други места, — Църквата и крал Джеймс вече са изразили одобрението си към този съюз. Следователно няма никакви пречки да ви венчая.
После обаче свещеникът се обърна към Дженифър и я попита: