— Сега вече наистина ще те обесят за това! Папата лично ще поиска да види екзекуцията ти с очите си! Ще те обезглавят, ще те изтърбушат, ще те разкъсат на четири части, ще забият главата ти на кол и ще хвърлят вътрешностите ти на…
— Моля те — престори се на уплашен рицарят, — спри! Ще сънувам ужасни кошмари!
Способността му да се подиграва на съдбата и да гледа с леко око на престъпленията си беше повече от това, което тя можеше да понесе. Гласът й се понижи до шепот и тя го изгледа така, все едно Ройс беше някакво чудовищно, нечовешко същество, дошло от незнайни светове.
— Има ли изобщо нещо, което не би извършил?
— Не. — Той подръпна поводите на Зевс и красивото животно излезе на пътя, след което го пришпори напред в същия момент, в който покрай тях профучаха Арик и изплашеният от бясната езда божи служител. Джени се вкопчи с всички сили в развяващата се грива на черния жребец и отправи един изпълнен със съчувствие поглед към горкия отец Грегъри, който едва се държеше на коня си до нея. Той отвърна на погледа й с взор, в който се четеше както безмълвна благодарност, така и неподправен ужас.
Продължиха с бясната езда, докато не се свечери, правейки малки почивки единствено заради конете. Когато Ройс най-накрая даде знак на Арик да спрат, бяха стигнали до малка горска полянка, закътана сред гъстите дървета. Дженифър беше изтощена до смърт. Дъждът бе спрял по-рано тази сутрин и сега се беше показало необичайно яркото за това време на годината слънце, обсипващо долините с жарките си лъчи. От земята започваше да се издига влажна пара и тя се почувства ужасно в мократа, тежка кадифена рокля.
С уморено лице се измъкна от гъсталака, който използваше като прикритие от мъжете, за да извърши ежедневните си нужди. Прокара пръсти през разрошената си коса, приближи се до огъня и хвърли убийствен поглед на Ройс, за когото като че ли не съществуваше такова нещо като умора. Той хвърляше съчки в огъня, който току-що бе запалил.
— Трябва да ти кажа — заяви младата жена на широкия му гръб, — че ако това е животът, който си водил през всичките тези години, направо те съжалявам.
Тя не очакваше отговор, нито пък и получи, и изведнъж разбра защо леля Елинор, която бе лишена от човешка компания за двайсет години, изпитваше неистова нужда да бъбри с всекиго — независимо дали човекът го искаше или не. След цял ден на мълчание от страна на съпруга й в момента тя изгаряше от желание да излее гнева си върху него.
С натежало от умора тяло се отпусна върху купчина листа недалеч от огъня, наслаждавайки се на възможността да седи на нещо меко и сухо. Притисна крака към гърдите си и ги обгърна с ръце.
— От друга страна — продължи тя, — навярно ти доставя голямо удоволствие да препускаш из гората и клоните да те шибат в лицето, докато се мъчиш да спасиш живота си. А пък щом това ти дотегне, винаги можеш да се поразсееш с някоя обсада или кървава битка, или пък да поотвлечеш малко беззащитни и невинни хора. Това наистина е идеалният начин на живот за човек като теб!
Черният вълк се обърна и я изгледа. Тя седеше на земята, брадичката й бе опряна на коленете, а изящните й вежди бяха вдигнати предизвикателно. Ройс не можеше да повярва, че тя се осмелява да го дразни след всичко, което й беше причинил. Едва ли друга жена бе способна като Дженифър Мерик — не, поправи се той, Дженифър Уестморланд — да си седи спокойно на купчина шума и да му се надсмива.
Тя би казала и още неща, но точно в този момент горкият отец Грегъри се заклатушка между дърветата, видя я и се просна върху покритата с листа полянка близо до нея. Вече седнал, той започна да се мести от хълбок на хълбок, като през цялото време стенеше тихо от болки.
— Не съм яздил много преди — призна си унило той.
Момичето си даде сметка, че сигурно цялото тяло го боли, и му се усмихна състрадателно. После й хрумна, че горкият свещеник беше пленник на мъжа, за чиято жестокост и свиреп нрав се носеха какви ли не легенди. Тя реши да поразсее страховете му:
— Не се бойте! Не мисля, че ще ви убие или ще ви измъчва — започна Джени, а божият служител я изгледа подозрително.
— Вече изтърпях достатъчно мъки покрай този кон — заяви той. — Обаче изобщо не смятам, че ще бъда убит. Това ще бъде една абсолютно безразсъдна постъпка, а аз не мисля, че вашият съпруг е глупак. Дързък — да, но глупав — не.
— Значи не сте уплашен за живота си? — попита тя, изучавайки внимателно свещеника. Припомни си своя страх, когато за пръв път се срещна с Вълка, и се възхити още повече на смелостта на младия божи служител.
Отец Грегъри поклати глава.