— От трите думи, които ми избоботи русият великан ей там, разбрах, че съм отвлечен, за да мога да свидетелствам при неизбежното бъдещо проучване дали нещата в брака ви се развиват както трябва. Нали разбирате — призна печално той, — че както ви обясних в манастира, аз само минавах оттам; игуменът и другите братя бяха отишли в близкото село да отслужат някаква церемония. Ако бях потеглил сутринта, както възнамерявах, нямаше да има кой да засвидетелства истинността на обетите, които направихте.
Очите на Дженифър внезапно пламнаха от гняв.
— Ако той — тя погледна злобно към съпруга си — толкова държеше да има свидетел на брака ни, трябваше просто да ме остави на спокойствие през изминалата нощ и да почака до днес, когато отец Бенедикт щеше да ни венчае.
— Да, знам това, и ми изглежда доста странно, че не е постъпил по този начин… Всички в Англия и Шотландия знаят, че той изобщо не искаше… какво ти не искаше, направо побесняваше при мисълта да се ожени за вас.
Дженифър почувства как я обливат горещи вълни на срам и се загледа настрани, преструвайки се на ужасно заинтересована от изпопадалите листа. До нея отец Грегъри продължи:
— Говоря ви съвсем откровено, понеже още от първата ни среща в манастира разбрах, че не сте малодушна и боязлива по характер и че ще предпочетете да знаете истината, колкото и болезнена да е тя.
Младата жена кимна в отговор, потрепервайки от унижение при мисълта, че навярно всеки жител на двете кралства знае, че е нежелана съпруга. На всичкото отгоре и не беше девствена. Чувстваше се безкрайно омърсена и унизена — омърсена и унизена пред цялото население на Англия и Шотландия.
— Не мисля, че действията му от последните два дни ще останат ненаказани — заяви тя. — Той ме измъкна от леглото ми и ме спусна с въже по стената на замъка, а ето че сега отвлече и вас! Смятам, че Макферсън и другите кланове могат спокойно да нарушат примирието и да го атакуват! — завърши тя злорадо.
— О, съмнявам се, че отмъщението ще бъде официално — все пак Хенри му заповяда да се ожени за вас. Лорд Уестморланд — тъй де, негова светлост — вече стори това, което искаше неговият крал. Е, крал Джеймс може и да вдигне малко врява заради начина, по който го направи, но по-важното според мен е това, че желанието на крал Хенри е изпълнено и той навярно ще бъде доволен от поданика си.
— Доволен?
— Най-вероятно — вдигна рамене свещеникът. — На теория Хенри изпълни условията по съглашението между двамата крале — също като Вълка. Неговият васал Ройс Уестморланд се ожени за вас, и то много бързо. Дори е успял да проникне тайно в замъка, който без съмнение е бил строго охраняван, и да ви отвлече от собствената ви спалня. Да — продължи той повече на себе си, отколкото на нея, — според мен един англичанин би останал доста доволен от случилото се.
В гърлото на младата жена заседна буца и тя имаше чувството, че ще се задуши. Припомни си събитията от предишната нощ и стигна до заключението, че свещеникът е прав. Омразните англичани се обзалагаха помежду си, обзалагаха се дори и в голямата зала на „Мерик“, че съпругът й скоро ще я постави на мястото й, а горките й сънародници няма да могат да сторят нищо. Само ще се взират в нея с гордите си, сурови лица, приемайки срама й като свой, но през цялото време щяха да се надяват, че тя ще съумее по някакъв начин да възстанови както своята, така и тяхната чест.
— Макар че — отец Грегъри продължаваше с разсъжденията си — още не мога да разбера защо херцогът постъпи по този начин, излагайки се на толкова рискове и проблеми.
— Той говореше за някакъв заговор — прошепна момичето. — Откъде знаете толкова много за нас — за всичко, което се е случило?
— Новините, засягащи известните хора, се разпространяват от замък на замък с учудваща бързина. Като монах от ордена на Свети Доминик, мое задължение и право е да обикалям сред божиите чеда пеша — той произнесе кисело последната дума. — Движа се предимно сред бедните хора, а те живеят в селата. Там, където има села, има и замъци, и новините бързо стигат от покоите на знатните особи до колибите на селяните. Особено пък когато става дума за новини, засягащи човек, превърнал се в легенда, какъвто е Черният вълк.
— Значи сега всички знаят за моя срам — отчаяно промълви Дженифър.
— Не е тайна, наистина — призна той, — но не мисля, че става дума за вашия срам. Не трябва да се обвинявате за… — Отец Грегъри видя мъката й и изведнъж изпита угризения, че се държи с нея по този начин. — Дете мое — започна той, — моля ви за прошка. Вместо да ви говоря за опрощение и покой, аз обсъждам вашия срам и само ви наранявам.