— Няма нужда да се извинявате — изрече тя с треперещ глас. — Все пак вие също сте жертва на това чудовище и негов пленник — той ви накара насила да ни венчаете, а после ви отвлече от манастира, точно както отвлече и мен от леглото ми, и…
— Стига, стига! — рече й успокоително той. — Не бих казал, че съм негов пленник… Не съвсем. Нито пък че съм отвлечен от манастира. Всъщност по-скоро бях поканен от най-огромния човек, който някога съм виждал, да ви придружа… Беше чиста случайност, че тогава той носеше със себе си бойна брадва, чиято дръжка имаше размерите на дървесен ствол. Така че когато той любезно ме покани с думите: „Ела без бой“, веднага се съгласих.
— Ах, колко го мразя и него! — прошепна Дженифър, докато гледаше как Арик се появява сред дърветата, понесъл два тлъсти заека, които беше обезглавил с брадвата си.
— Наистина ли? — Отец Грегъри изглеждаше смаян. — Струва ми се много странно да мразиш човек, който не говори много. Винаги ли е толкова мълчалив?
— Да! — процеди тя. — Всичко, което му трябва да н-н-нап-рави — сълзите, които се опитваше да задържи, я задушаваха, — е д-да те п-погледне със смразяващите си сини очи и т-ти веднага разбираш к-какво иска да направиш, защото също е ч-чудовище. — Отец Грегъри я прегърна през раменете. — Мразя го! — извика тя, без да обръща внимание на отеца, който беше сложил пръст пред устните си, давайки й знак да бъде по-тиха. — Мразя го! Мразя го!
Отблъсна ръката му и се отдръпна от него. Докато правеше това, случайно забеляза черни ботуши. Вдигна глава и видя пред себе си Ройс. Погледът й срещна неговия и тя му изкрещя:
— Мразя те!
Херцогът я изгледа мълчаливо, след което се обърна към божия служител:
— Както виждам, добре се грижите за стадото си, отче. Проповядвате любов и опрощение…
За изумление на Дженифър отец Грегъри изобщо не се засегна.
— Боя се — започна той, докато се изправяше на крака, — че едва ли съм по-добър в тази работа, отколкото в язденето на коне. Лейди Дженифър е от първите божии чеда в „стадото“ ми, понеже съвсем отскоро служа на Господ, ваша светлост.
— Наистина не сте добър — отсече Ройс. — Не трябва ли да утешавате, вместо да подстрекавате? Не искате ли да понапълните малко кесията си за сметка на вашия благодетел? Тогава би било мъдро от ваша страна да убедите жена ми да се опита да ми се хареса, вместо да я окуражавате да демонстрира ненавистта си към мен.
Какво ли не би дала Дженифър в този момент пред Ройс Уестморланд да стои не отец Грегъри, а отец Бенедикт!
Обаче се оказа, че е подценила младия божи служител. Въпреки че не отвърна на словесните обвинения на Черния вълк, той нито отстъпи, нито се уплаши от него.
— Виждам, че изобщо не изпитвате уважение към онези от нас, които са се посветили в служба на Бога…
— Изобщо — гласеше краткият отговор.
— И мога ли да попитам защо?
Отец Бенедикт съвсем не би постъпил така. Девойката си го представи как стои на тази полянка с очи, изгарящи като въглени, разгневен и намръщен, сипещ огън и жулел — досущ като ангела на смъртта.
— Презирам лицемерието, особено когато е маскирано като святост — отвърна Ройс на въпроса на свещеника.
— Бихте ли ми дали някакъв пример?
— Тлъстите свещеници — изсъска херцогът. — Тлъстите свещеници с дебели кесии, които изнасят лекции на гладуващите селяни за греховността на лакомията и достойнствата на бедността. — Казвайки това, той рязко се обърна и се приближи до огъня, където Арик вече печеше зайците, набол ги на набързо приготвени шишове.
— Мили Боже! — възкликна момичето след минута, без да осъзнава, че е изпитала внезапен страх за безсмъртната душа на човека, чиято гибел бе желала преди малко. — Та той говори като същински еретик!
Отец Грегъри й отправи особен, замислен поглед.
— Ако е такъв, то е достоен за уважение еретик. — Той се вгледа в Черния вълк, който се бе привел над огъня до Арик. — Наистина достоен за уважение.
Осемнайсета глава
През целия следващ ден Дженифър трябваше да търпи непоносимото мълчание на съпруга си, докато я измъчваха въпроси, на които само той можеше да отговори. Накрая не издържа и го запита направо:
— Колко дълго ще продължи пътуването ни до Клеймор, ако приемем, че сме се запътили натам?
— Около три дни — зависи от това какви са пътищата.
Това беше всичко, което се бе отронило от устата му за няколко дни!
„Нищо чудно, че с Арик са толкова близки“ — помисли си момичето, заклевайки се, че повече няма да му направи удоволствието да го заговори. Замисли се за Брена, чудейки се какво ли прави сега в „Мерик“.