Всяка язвителна дума, която излизаше от устата й, караше Ройс да се чувства като варварин, както го наричаха някои хора.
— Най-накрая се сетих! Когато сте направили всички тези неща, остава само едно унижение, на което можете да ме подложите!
Херцогът не се сдържа и попита:
— И кое е то?
— Можете да се ожените за мен! — възкликна триумфално тя, но това, което бе тръгнало като шега, насочена към него, сега се превръщаше в болезнен удар за самата нея. Гласът й потрепери от горчивина и болка, въпреки усилията й да продължи да говори със същия насмешлив тон, с който бе започнала.
— Можете да се ожените за мен, като по този начин ще ме отведете далеч от дома и родината ми, обричайки ме на един живот, изпълнен с публични унижения и ненавист от ваша страна. Да, точно така! Точно това заслужавам аз, милорд, заради непростимия грях, който извърших, когато излязох да се поразходя по хълма до абатството и случайно попаднах на пътя на вашия мародерстващ брат. Е, като се има предвид чудовищният характер на подобно престъпление, да ме разкъсат на парчета ще бъде проява на ненужна милост! Така страданията и срамът ми веднага ще бъдат прекратени, а аз…
Тя зяпна от изненада, когато ръката на Ройс изведнъж се отдели от кръста й и се притисна към гърдите й с такава неочаквана нежност, която я остави без думи. Преди да успее да реагира, той притисна страната си в слепоочието й и прошепна дрезгаво в ухото й:
— Стига, Дженифър. Това е достатъчно.
Другата му ръка се обви около талията й. Притисната към могъщото му тяло и галена по гърдите от силната му длан, тя се отпусна в утешаващите му обятия. Ройс обгърна едната й гърда в шепата си, прилепяйки се още по-плътно към нея, а брадясалата му буза поодраска слепоочието й, когато той завъртя глава и я целуна по страната. Дженифър затвори очи, опитвайки се да забрави страховете и притесненията си, отдавайки се на мимолетната наслада, на чувството, че е в безопасност, обградена от силното му тяло, защитена от неговата мощ.
Казвайки си, че не прави нищо повече от това да утеши и да успокои едно изплашено дете, Ройс целуна нежно шията й, след което ръката му се плъзна нагоре към деколтето й, пъхна се под роклята и докосна голата гръд под нея. Това беше грешка — дали от възмущение или от изненада, младата жена размърда бедра и натискът й върху слабините му възпламени точно онова желание, което мъжът се опитваше да контролира от три дни… Три безкрайни дни, в които бедрата й се търкаха в неговите, а гърдите й се полюшваха възбуждащо пред погледа му, толкова близо до него, че само да протегнеше ръка, и щеше да ги докосне. Сега тези потиснати желания внезапно изригнаха, бушувайки като горски пожар, разпространяващ се с главоломна бързина, замъглявайки разсъдъка му…
С огромно усилие на волята, което бе почти болезнено, Ройс вдигна ръка, хвана брадичката й и обърна лицето й към своето, взирайки се в най-сините очи на света — очите на едно дете, объркани и смутени, докато думите й продължаваха да отекват в съзнанието му, пробуждайки съвестта му, която не можеше вече да мълчи. Попаднах на пътя на твоя мародерстващ брат, докато се разхождах по хълма… и заради този непростим грях сега напълно заслужавам съдбата си… Ти ме опозори… Накара ме да легна с теб и след това ме унижи пред очите на двете кралства… Но аз заслужавам да бъда разкъсана на четири. Защо ли? Защото се изпречих на пътя на твоя мародерстващ брат… Всичко е само заради това… Само и единствено заради това…
Почти без да осъзнава какво прави, Ройс нежно обгърна с длан брадичката й, знаейки, че в следващия момент ще я целуне. Всичко е само защото се изпречих на пътя на твоя мародерстващ брат…
Някакъв пъдпъдък изскочи от дърветата покрай тях и пресече бързо пътя на коня. Храстите се разтвориха и от тях се показа кръглото луничаво лице на едно хлапе, а очите му трескаво зашариха в търсене на птицата, която се бе опитало да улови без разрешение в горите на Вълка. Изведнъж погледът му се насочи наляво и момчето занемя. Треперейки от страх да не бъде хванат за бракониерство, Том Торнтън се вгледа първо в мускулестите крака на черния жребец, а после и в лицето на ездача му, молейки се от все сърце това да не се окаже управителят на замъка. Момчето забеляза, че мъжът има златни шпори — несъмнено доказателство за рицарския му сан — както и че краката му са дълги и мускулести, за разлика от тези на управителя, и въздъхна от облекчение. В следващия момент обаче го побиха тръпки, защото забеляза щита, висящ до десния крак на рицаря. На него се мъдреше зловеща вълча муцуна с огромни бели зъби.