Бяха само на няколко стъпки от голямото огнище, когато тя посочи към овалния прозорец с витражи, заявявайки:
— Погледни, мила! Не е ли възхитително! Цветни стъклописи! Няма да повярваш колко е голям вътрешният балкон, да не говорим за стаите! Леглата са с копринени балдахини, а почти всички бокали са инкрустирани със скъпоценни камъни! Всъщност — замисли се тя, — след като добре разгледах това местенце, се убедих, че грабенето и плячкосването може да са доста доходоносни занимания. — Изричайки тези думи, жената се обърна към огнището и любезно попита „грабителя“, който притежаваше замъка: — Бихте ли казали, че в грабежите и плячкосването има печалба, или греша, ваша светлост?
Джени видя как халбата на Ройс замръзва на сантиметри от устата му. Той много бавно я остави на масата пред себе си и тя си помисли, че ей сегичка ще нареди да хвърлят леля й от крепостната стена. Вместо това херцогът погледна леля Елинор право в очите и вежливо отговори:
— Огромна печалба, мадам, и горещо ги препоръчвам като добър избор на професия.
— Колко ми е драго да чуя — възкликна възрастната жена, — че говорите френски!
Джени хвана здраво леля си за ръката и я помъкна към стълбището.
— Трябва веднага да поговорим със сър Албърт да ти намери някои подходящи рокли. Тук има цели сандъци с дрехи, принадлежели на предишните собственици. Сър Албърт е икономът на крепостта — обясняваше леля й, докато вървяха. — Обаче никак не изглежда добре, горкичкият! Мисля, че има глисти. Вчера му направих специална отвара и го накарах да я изпие… От нея му стана много зле, обаче до утре ще се оправи. Ти също трябва веднага да си легнеш, изглеждаш ми бледа и изтощена…
Четиримата рицари едновременно погледнаха към Ройс, едва сдържайки смеха си.
— За Бога! — възкликна Стефан. — Та тя изобщо не се държеше така по пътя за насам! Не й беше много до приказки, докато се тресеше на коня като чувал с картофи! Сигурно сега си наваксва за мълчанието!
Херцогът хвърли язвителен поглед към стълбището. Двете жени навярно вече бяха на горния етаж.
— Стара лисица е тя. Между другото, къде е Албърт Пришам? — попита, нетърпелив да узнае как вървят нещата в замъка.
— Не е добре — рече Стефан. — Точно както лейди Елинор каза. Ала си мисля, че е нещо, свързано със сърцето му, съдейки по вида му, докато разговаряхме вчера. Той е подготвил всичко за празненството довечера, но те моли за разрешение да си остане в стаята, докато се почувства по-добре. Искаш ли да хвърлиш един поглед на приготовленията?
— По-късно. Сега смятам да подремна малко — каза Ройс, оставяйки халбата си.
— И аз мисля да направя същото — рече сър Годфри, прозявайки се широко. — Първо ще поспя, после ще се натъпча с хубава храна и пиене, а след това искам някое момиче, което да топли леглото ми през нощта. В този ред — рицарят се засмя, а другарите му закимаха утвърдително.
Когато те се оттеглиха, Стефан се отпусна в стола си и изгледа загрижено брат си, който се взираше намръщено в халбата си.
— Защо си толкова мрачен, братко? Ако си мислиш за онази неприятна случка в долината, по-добре веднага забрави за нея и не я оставяй да ти развали празненството довечера.
Ройс го погледна.
— Тъкмо се питах дали по средата на веселбата няма да ни навестят неканени гости…
Стефан веднага се досети, че брат му е загрижен да не би да пристигнат някакви неочаквани посетители от „Мерик“.
— Разбира се, че двамата пратеници на Джеймс и Хенри ще побързат да дойдат тук колкото се може по-скоро. Те ще поискат да видят доказателство за женитбата, което добрият отец Грегъри ще им предостави. Ала се съмнявам, че хората от клана й ще бият път чак дотук, при положение че нищо няма да могат да сторят.
— Те ще дойдат — беше категоричен Ройс. — И ще бъдат много, за да покажат, че са силни.
— И какво от това? — попита брат му с безразсъдна усмивка. — Само ще подвикват пред стените. Така си укрепил това място, че да издържи и най-ужасната обсада…
Изражението на херцога изведнъж стана сурово и неумолимо.
— Приключих с битките! Казах го на теб, казах го и на Хенри! Дойде ми до гуша от всичко това — кръвта, вонята, звуците… Вече не мога да понасям такива неща…
— Тогава какво възнамеряваш да правиш, ако лорд Мерик се появи тук заедно с войниците си?
Сивите очи на рицаря проблеснаха подигравателно.
— Ще го поканя да се присъедини към празненството.