— Какво има вътре? — попита младата господарка. Когато видя, че никой няма да отговори на въпроса й, Дженифър стана от леглото и се приближи до сандъците, за да провери сама какво е съдържанието им. Тя вдигна капака на първия и ахна — никога преди не беше виждала толкова красиви и изящни тъкани! Разкошен атлаз, кадифе и брокат, бродирана коприна, мек кашмир и толкова фин лен, че изглеждаше направо прозрачен.
— Каква красота! — възкликна, докосвайки парче смарагдовозелен атлаз.
Изведнъж от вратата се разнесе глас, който накара и трите жени веднага да се обърнат към него.
— Надявам се, че си доволна — каза Ройс. Той стоеше на прага, подпрял рамо на рамката на вратата. Носеше тъмночервен копринен жакет, препасан с тесен сребърен колан с голяма катарама, инкрустирана със скъпоценни камъни, а дръжката на кинжала, който се поклащаше на кръста му, завършваше с един от най-големите рубини, които Дженифър беше виждала някога.
— Доволна? — повтори тя, смутена от начина, по който погледът му се плъзна по косата й и се закова върху отвореното деколте на пеньоара й. Тя се изчерви и се опита да прикрие гърдите си, събирайки един към друг двата края на дрехата.
Той се усмихна, след което нареди на двете прислужнички:
— Оставете ни.
Те побързаха да напуснат помещението, а по гърба на Дженифър пролазиха тръпки, когато видя как херцогът затваря вратата зад гърба си и вперва поглед в нея.
— Не трябва да бъдеш толкова груб със слугите. Мисля, че ги плашиш — каза тя, опитвайки се да намери спасение в разговора.
— Не съм дошъл, за да обсъждаме държанието ми с прислугата — рече съпругът й. Притеснена от обстоятелството, че е гола под халата, тя побърза да направи крачка назад, но за беда стъпи върху стелещия се по пода край на дрехата. Неспособна да помръдне, гледаше как Вълкът се приближава до отворените сандъци.
— Доволна ли си? — попита отново.
— От какво да съм доволна? — рече, притискайки краищата на деколтето си толкова силно към гърдите и врата си, че едва можеше да диша.
— От тези неща — сухо каза Ройс, посочвайки сандъците. — Те са за теб. Използвай ги, за да ти ушият рокли и всичко друго, от което имаш нужда.
Дженифър кимна, наблюдавайки внимателно как той изгубва интерес към сандъците и отново вторачва поглед в нея.
— К-к-какво искаш? — попита, мразейки се заради треперещия си глас.
Той спря пред нея, но вместо да я докосне, рече с усмивка:
— Първо искам да отпуснеш този халат около врата си, преди да си се удушила. Виждал съм обесени мъже, увиснали на доста по-хлабаво затегнати въжета.
Младата жена се подчини, после го изчака да продължи, но мъжът само се взираше мълчаливо в нея. Дженифър не издържа и попита:
— Добре. А сега какво?
— Сега — рече спокойно той — бих искал да поговоря с теб, така че, моля те, седни.
— Дошъл си тук да… да поговорим? — повтори момичето и когато той кимна утвърдително, шотландката изпита такова облекчение, че се подчини незабавно на молбата му. Ройс я наблюдаваше, докато сядаше на леглото, отмятайки една непослушна къдрица от челото си, и си помисли, че тя е може би единствената жена на света, способна да изглежда предизвикателно в дреха, която я скриваше почти напълно.
— За какво искаш да поговорим? — попита съпругата му.
— За нас. За тази нощ — каза, докато пристъпваше към нея. Той седна на леглото, а тя изведнъж скочи като подплашена, премествайки се до самата стена. Ройс се усмихна.
— Дженифър… — започна той.
— Какво? — попита нервно момичето.
— Зад теб гори огън.
— Студено ми е.
— След минута ще се запалиш.
Тя го изгледа подозрително, след което наведе глава към края на халата си, който бе попаднал сред въглените. Извика и бързо го дръпна от огнището.
— Съжалявам. Беше много хубава дреха, но вече е малко…
— Исках да поговорим за празненството довечера — прекъсна я съпругът й, — а не за онова, което ще правим след него. Обаче, след като така и така сме на темата — продължи той, изучавайки ужасеното й изражение, — предполагам, че ще ми кажеш защо перспективата да спим заедно изведнъж те изплаши до такава степен.
— Изобщо не съм уплашена — отрече тя. — Просто, след като вече съм го направила, нямам желание да го правя отново. По същия начин беше с плодовете на наровете — след като ги опитах, нямах желание да ям повече от тях. Просто понякога съм такава.
Устните му потрепнаха.
— Ако липсата на желание е онова, което те притеснява, мисля, че мога да се справя с този проблем.