Реми погледна Сам.
— Номерът на опашката съвпада с това, което ни даде Селма. Ако някой не е откраднал самолета, изглежда самият той е тук.
— Само че защо?
Освен, че им даде кратка биография на Кинг, Селма се бе постарала да провери къде е Франк Олтън, който според секретарката му бил извън страната по работа. Макар да не го била чувала от три дни, тя не се тревожеше, защото Олтън често прекъсвал комуникацията с нея за седмица-две, ако задачата му била особено сложна.
Зад тях се чу пукот на клонка. Обърнаха се и видяха Жилан Шъ от другата страна на оградата, само на метър и половина от тях. Долната част на тялото й беше скрита от листак. Азиатката се втренчи в семейство Фарго за няколко секунди, след което каза:
— Подранили сте.
Тонът й бе съвсем леко по-милостив от този на прокурор.
— А вие стъпвате леко — отвърна Реми.
— Оглеждах се за вас.
Сам каза с полуусмивка:
— Майка ви не ви ли е казвала да не се промъквате така до непознати?
Изражението на Жилан не се промени.
— Не познавам майка си.
— Съжалявам…
— Господин Кинг е готов да ви приеме — в седем и половина трябва да излита. Ще се видим при източния вход. Моля, пригответе паспортите си.
С тези думи, Жилан се обърна и се скри сред храстите.
Реми я изпрати с подозрителен поглед.
— Добре, официалното ми становище е, че тя ме плаши.
— Съгласен — отвърна Сам. — Да вървим. Крал Чарли чака.
Паркираха скутерите до залостената с напречна греда порта и стигнаха пешком до малка пристройка, където Жилан чакаше до пазач в униформа. Тя пристъпи напред, взе паспортите им и ги подаде на пазача. Той хвърли по един поглед към всеки от тях, преди да им ги върне.
— Насам, моля — каза Жилан и ги поведе покрай сградата, през още една порта и накрая до свалената стълбичка на гълфстрийма. Жилан отстъпи встрани и им направи знак да се качат.
На борда двамата се озоваха в малко, но добре обзаведено преддверие. Вдясно, през една арка, се стигаше до главната кабина. Преградите бяха от лъскаво орехово дърво, инкрустирано със сребърния символ на Тексас — Самотната звезда, а подът бе застлан с дебел червен килим. Имаше две помещения за сядане — в едното се виждаха четири стола с регулируеми облегалки край масичка за кафе, а в другото — тройка меки канапета. Въздухът бе хладен, свеж, от климатик. През невидими тонколони тихо се лееше песен на Уили Нелсън.
— Леле-мале — измърмори Реми.
От задната част на самолета се чу носов тексаски глас:
— Мисля, че префърцунената дума, която търсите, е „клише“, госпожо Фарго, но пък ми харесва и това е.
От един от кожените столове, обърнати с гръб към Сам и Реми, се надигна мъж и се обърна към тях. Беше около метър и деветдесет и почти сто килограма — половината от което мускули, с тен и гъста, внимателно подстригана и сресана сребристоруса коса. Макар Сам и Реми да знаеха, че Чарлс Кинг е на шейсет и две, той изглеждаше на петдесет. Усмихна им се широко, разкривайки равни, бели зъби.
— Когато Тексас ти влезе под кожата — каза Кинг, — не можеш го изкара от там. Вярвайте ми, четири съпруги опитаха всичко по силите си, безуспешно.
Кинг направи крачка към тях с протегната ръка. Носеше дънки, избеляла сива дънкова риза и за изненада на Сам и Реми, маратонки „Найк“, а не каубойски ботуши.
Кинг не пропусна израженията им:
— Никога не съм си падал по ботушите. Страшно неудобни и непрактични. А и всичките ми коне са състезателни, а пък аз не съм точно с размерите на ездач. — Първо се здрависа с Реми, а после със Сам. — Много благодаря, че дойдохте. Дано Жи да не ви е стреснала. Не е много по безсъдържателните приказки.
— Би била страхотен покерджия — съгласи се Сам.
— Ха, тя е страхотен покерджия. Задигна ми шест бона за десет минути в първата ни… и последна игра. Влизайте, сядайте. Да ви спретнем по едно питие. Какво да е?
— Бутилирана вода, ако може — каза Реми и Сам поиска същото за себе си.
— Жи, ако нямаш нищо против. За мен обичайното.
Иззад Сам и Реми Жилан каза:
— Да, господин Кинг.
Последваха го до помещението с канапетата и се настаниха. Секунди по-късно Жилан влезе с поднос. Постави водите на Сам и Реми пред тях и подаде едно уиски с лед на Кинг. Той не пое чашата, а само я загледа. Намръщи се, погледна Жилан и поклати глава.