— Готова да буташ отново! — нареди Сам.
Краката им докоснаха леда.
— Бутай! — викна той Балонът отново се стрелна нагоре и после се върнаха почти до земята, макар и по-бавно.
— Ще стане! — рече ободряващо Сам.
— Трябва ни ритъм — рече замислено Реми. — Все едно сме подскачаща топка.
Заподскачаха над платото, като всеки път набираха малко повече височина отпреди. Движението ги измести вляво към края на скалата.
— Сам… — предупреди го Реми.
— Знам. Не гледай натам, просто подскачай — или ще полетим, или ще заплуваме!
— Прекрасно!
Оттласнаха се още веднъж. Един повей подхвана балона и ги понесе към ръба на скалата. Кракът на Реми се плъзна по леда и увисна в нищото, но тя запази самообладание и използва другия си крак максимално ефективно.
Ненадейно всичко притихна. Чуваше се само лекото свирене на вятъра във въжетата.
Летяха и се издигаха.
Сам посегна към торбата, извади два брикета и ги сложи в мангала. През димоотвода се стрелнаха пламъци и балонът се издигна нагоре.
— Още! — каза Реми.
Сам пусна трети брикет в мангала.
Балонът се изкачи още.
Боровете бяха на няколкостотин метра и наближаваха бързо. Един порив на вятъра улови балона и го завъртя. Сам и Реми стиснаха въжетата. След три завъртания платформата се стабилизира и се успокои.
Като гледаше през рамото на Реми, Сам прецени колко остава до склона.
— Докъде сме? — попита Реми.
— На около двеста метра. Минута и половина, плюс-минус… — Погледна я в очите. — Ако минем, ще е на косъм. Да рискуваме ли?
— Да!
Сам сложи и четвърти брикет в мангала. И двамата погледнаха през платформата. Върховете на боровете изглеждаха твърде близо. Нещо закачи крака на Реми и тя се подхлъзна настрани. Сам се приведе и я хвана за ръката.
Добави още един брикет.
И още един.
— Сто метра! — викна той.
Още един брикет.
— Петдесет! — Взе поредния брикет от торбата, тръсна го в длани и протегна ръка към Реми. — За късмет!
Тя духна.
Сам го сложи в мангала.
— Вдигни крака! — нареди Сам.
Върхът на един бор простърга по долната част на платформата и тя рязко се разклати.
— Закачихме се! — обади се Сам. — Наведи се!
Двамата едновременно се наклониха в противоположни посоки, висейки над ръба на платформата и стиснали по едно от въжетата. Сам ритна с крак, за да освободи платформата от клоните, които я държаха.
Чу се силен пукот и клонът се счупи. Платформата се изравни. Сам и Реми седнаха и се огледаха с облекчение.
— Свободни сме! — извика Реми. — Успяхме!
Сам въздъхна.
— Не съм се съмнявал и за миг.
Реми го изгледа продължително.
— Добре, де… — призна си той. — Може би за миг-два.
Балонът премина хребета и вятърът поотслабна — движеха се на юг с петнайсетина километра в час по преценка на Сам. Не бяха изминали и сто метра, когато започнаха да губят височина.
Сам извади още един брикет от торбата. Пусна го в мангала и балонът се заиздига.
Реми попита:
— Колко брикета ни остават?
Сам провери в торбата.
— Десет.
— Може би ще е добре да ми кажеш и за план Б.
— Имаме нищожен шанс да не се приземим плавно и затова най-добрият ни вариант са боровете. Трябва да открием няколко по-нагъсто и да опитаме да полетим право към тях.
— Току-що ми описа катастрофа без удар в земята.
— Горе-долу да.
— Не горе-долу, точно това си е.
— Добре де, точно това е. Дръж се здраво и се надявай клоните да ни послужат като мрежа.
— Като площадките на самолетоносачите.
— Да.
Реми помисли за миг. Сви устни и отмахна кичур коса от челото си.
— Добре, харесва ми.
— Така и предполагах.
Сам пусна още един брикет в мангала.
Плъзгаха се все на юг с гръб към късното следобедно слънце и от време на време слагаха брикети в мангала, като се оглеждаха за удобно място за приземяване. За шестте километра път видяха само сипеи, ледници и единични борове.
— Губим височина — каза по едно време Реми.
Сам добави нов брикет, но балонът продължи да се спуска.
— Какво става?
— Слънцето залязва и температурите падат. Балонът губи топлина по-бързо, отколкото можем да я поддържаме.
Сам пусна още един брикет в мангала. Забавиха спускането донякъде, но не можеше да се отрече, че слизат все надолу. Започнаха да набират скорост.