Выбрать главу

— Ще се съсири — каза той. — Нека огледам теб.

Дрехите им ги бяха спасили, бързо осъзна Сам. Дебелата подплата и високите яки на якетата бяха защитили телата и гърлата им, а плетените шапки бяха омекотили ударите по главите им.

— Не е зле, като се има предвид през какво минахме — заяви Реми.

— Идеята с щита ни спаси.

Тя махна нехайно.

— Къде е Летеца?

— Заплетен в клоните на едно дърво.

— Бамбуковата пръчка още ли е у мен?

Краят й се подаваше от яката на Реми.

— Да.

— Лицето ми колкото твоето ли е издрано?

— Никога не си била по-красива.

— Лъжец! Но благодаря. Слънцето залязва. Какво ще правим сега?

— Сега ще ни спасят. Наклаждам ти огън, после отивам да намеря дружелюбни селяни, които ще ни предложат легла и топла храна.

— Просто ей така?

— Просто ей така.

Сам се надигна и се протегна. Сякаш цялото му тяло бе една голяма пулсираща рана.

— Стой тук, сега се връщам.

Той бързо успя да намери раницата от резервния парашут, а скоро мерна и торбата с брикетите. Тя бе паднала малко преди удара. Откри само три от седемте брикета.

Върна се при Реми, която бе успяла да седне и да опре гръб на дървото. Той оформи малък кръг от пръст и запали един брикет в него. Отстрани сложи другите два брикета.

— Връщам се след миг — каза й той.

— Обещавам, че ще съм тук, когато и да дойдеш.

Той я целуна и тръгна.

— Сам?

— Да?

— Пази се от йети.

37.

Голдфиш Пойнт, Ла Джола, Калифорния

— Нося ви един превод — каза Селма, като влезе в остъклената стая. Приближи се до Сам и Реми, които лежаха в шезлонгите си, и подаде няколко листа на Реми.

— Страхотно! — отвърна Реми със слаба усмивка.

— Прочете ли го? — обърна се Сам към Селма.

— Да.

— Нещо против да ни разкажеш за какво става дума?

Болкоуспокояващите действат на Реми доста… развеселяващо.

Мисията на Сам да открие спасители се оказа проста. Сам го прие като естествена справедливост, компенсираща предишните им мъки. Без да знаят, двамата с Реми се бяха приземили на около километър от селце на име Самагаун, най-северното селище в този район на Непал.

Една австралийска двойка, която правеше преход в планината, забеляза лутащият се в сумрака Сам и го заведоха до Самагаун. За нула време местните организираха спасителен отряд. Двама селяни, австралийците и Сам стигнаха докъдето можаха с един стар камион, а после поеха пеша. Откриха Реми до огъня, както я беше оставил Сам.

За всеки случай я сложиха да легне на парче шперплат, което носеха със себе си и се върнаха в Самагаун. Цялото село се беше мобилизирало. Намериха им стая с две легла и печка на дърва и ги натъпкаха до пръсване с алоо тареко (пържени картофи) и кукура ко ледо (пиле със сос грейви). Местният лекар ги прегледа и не откри нищо опасно за живота.

На следващата сутрин разбраха, че старейшината е предал новината за спасението им по любителското си радио. Сам помоли старейшината да се свърже с Джак Карна и той им изпрати джип, който да ги прибере. В Горка завариха Джак и Аджай, които ги чакаха, за да ги придружат до Катманду.

Оказа се, че Джак ги е обявил за издирване и е газил из блатото на непалската бюрокрация, когато получил новината за спасението им.

Сам и Реми прекараха една нощ в болницата под внимателното наблюдение на Аджай. Рентгеновите снимки на Реми показаха две натъртени ребра и изкълчен глезен. Изписаха и на двамата болкоуспокояващи. Драскотините по лицата им, макар и грозни, бяха повърхностни и скоро щяха да избледнеят.

Пет дни след полета с балон Сам и Реми пътуваха към дома със самолет.

Сега Селма им предаде съкратената версия на текста по бамбуковата пръчка:

— Първо, Джак потвърди подозренията ви, госпожо Фарго. Символите са идентични с тези по капака на сандъка. И той като вас беше изненадан. Когато сте готови да говорите с него, обадете му се. Колкото до останалите надписи, бяхте права — на италиански са. Според автора, мъж на име… Франческо Лана де Терци…

— Това име ми е познато — каза Сам.

Веднага щом се прибраха, той се беше заровил в историята на дирижаблите.

— Откъде? — попита Реми.

— Де Терци е смятан от повечето специалисти за бащата на аеронавтиката. Бил е йезуит и преподавател по физика и математика в Бреша. През 1670 г. публикувал книга със заглавието „Продомо“. За времето си книгата била направо революционна — първият сериозен математически анализ на летенето.