— Пресичаме линията Макмеън.
— Това е — каза Сам. — Нахлухме в Китай.
Самото прекосяване мина без произшествия, но скоро пейзажът се промени. Както им каза Гупта, върховете и хребетите се изостриха. Долината стана по дълбока, стените й се извисиха стръмно нагоре, а горите се сгъстиха. Най-стряскащата разлика беше Сианг. Тук, в южния край на клисурата Цангпо, реката кипеше, а вълните избухваха в канари и скални стени, хвърляйки пръски високо във въздуха. Гупта държеше машината колкото се може по-близо до реката и под хребетите.
— Петнайсет минути — каза по едно време Гупта.
Сам и Реми споделиха по една усмивка. Преминаха през толкова много перипетии, изминаха толкова много пътища и сега целта им беше само на петнайсет минути… или поне така се надяваха.
Карна беше кълбо от нерви. Стискаше челюсти, мачкаше топката в ръката си и не отлепяше очи от гледката през прозореца.
— Добре ли си, Джак? — попита Сам.
— Идеално, приятелю! Почти стигаме, нали?
— Наближаваме периметъра на координатите, които ми дадохте — заяви Гупта.
Аджай беше дал ориентировъчен диаметър от три километра. Около тях се издигаха подобни на обелиски възвишения с плоски върхове. Река Цангпо се увиваше в основите на отвесните скали като разпенена бяла панделка.
— Не виждам много каяци — отбеляза Сам. — Или какъвто и да било знак от хора.
Карна вдигна погледа си от картата, която гледаше, и отвърна:
— Бих се изненадал, ако видите. Погледнете на какво прилича терена. Само най-решителните — или най-лудите, смеят да припарят тук.
— Не знам като обида или като комплимент да го приемем — прошепна Реми на Сам.
— Ако се върнем живи, ще е комплимент — отвърна й той с усмивка.
Карна се обърна към Аджай:
— Помоли Гупта да се движи така, че да огледаме по-добре тези възвишения. Ако изчисленията ми са верни, сме точно над мястото.
Аджай предаде молбата на пилота. Гупта забави скоростта и започна да обикаля всяко едно от скалните възвишения. Променяше височината, за да могат пътниците да оглеждат отблизо образуванията. Реми не спираше да снима.
— Там! — извика внезапно Джак и посочи напред.
На сто метра от другата страна на прозореца се издигаше скално възвишение със средни размери — триста метра високо и широко около петстотин. Отвесните гранитни стени бяха покрити с увивни растения, листа и големи туфи мъх.
— Виждате ли го? — Показалецът на Карна се движеше по стъклото. — Формата… Започнете отдолу и продължете нагоре… Виждате ли къде започва да се разширява и как на трийсет метра под платото, внезапно се разгръща? Кажете ми, че го виждате!
На Сам и Реми им трябваха няколко секунди и по лицата им бавно се разляха усмивки.
— Огромна гъба! — възкликна Реми.
40.
Клисурата на река Цангпо, Китай
След няколко неуспешни захода заради силния вятър, Гупта успя да задържи хеликоптера над възвишението. Карна забеляза малка полянка в джунглата, близо до ръба на платото и я посочи на пилота. Той внимателно приземи хеликоптера. Щом перките спряха, всички слязоха и нарамиха екипировката.
— Това напомня ли ти на нещо? — Сам погледна внимателно Реми.
— Абсолютно!
Платото напомняше на онези, които бяха обходили в Северен Непал.
Под краката им се разстилаше килим от мъх, който преливаше от тъмнозелено до резедаво. Точно срещу тях се издигаше стена от гъста джунгла, в която се виждаха няколко подобни на тунели пътеки. Въздухът беше пълен с жуженето на насекоми и птичи крясъци. В едно дърво наблизо се мерна маймуна.
Джак и Аджай се приближиха до Сам и Реми.
— За щастие, районът за претърсване е малък — каза Карна. — Ако се разделим на две групи, ще се справим по-бързо.
— Съгласни сме — отвърна Сам.
— Още нещо — продължи Карна. Приклекна до раницата си, потършува известно време и накрая извади два револвера 38-и калибър. Подаде ги на Сам и Реми.
— Аз също имам, разбира се. Колкото до Аджай…
Аджай извади полуавтоматична „Берета“ от задната част на колана си, показа им го и го върна обратно.
— Очакваме ли проблеми? — попита Реми.
— В Китай сме, скъпа. Всичко може да се случи: бандити, терористи, китайската армия…
— Ако попаднем на китайската армия, тези пистолетчета само ще ги ядосат.
— Ще му мислим, ако стане. А и вероятно ще намерим каквото търсим и ще се върнем през границата, преди да падне нощта.