— Добре, че го направи. Трябва да води някъде. Искаш ли…
Радиостанцията на Сам пропука. Насред пращенето се чуваше човешка реч. Изливаше се бързо и думите се припокриваха.
— Мисля, че са Гупта и Аджай — каза Реми.
Сам натисна бутона за връзка.
— Аджай, чуваш ли ме? Аджай, обади се!
Пращене. След това се чу гласът на Джак:
— Сам… Гупта… е забелязал… излита.
— Излита? — повтори Реми.
Обърнаха се и затичаха надолу по стълбите — Реми изоставаше, заради накуцването. Прекосиха помещението и поеха по тунела.
Реми се обади:
— Какво мислиш, че е забелязал?
— Единственото, което би го уплашило — отвърна Сам през рамо. — Хеликоптер.
— От това се боях.
Пред тях се появи овално петно светлина. Сам и Реми спряха пред него и изминаха приведени последните няколко стъпки. Перките на вертолета се въртяха бързо — в кабината Гупта яростно натискаше бутони и проверяваше показанията на уредите. Грабна радиостанцията си и заговори:
— Съжалявам, ще опитам да се върна! Скрийте се! Може да си отидат.
Машината се издигна, на десет метра височина наклони носа надолу и се скри от поглед.
С периферното си зрение Сам и Реми видяха Карна и Аджай да излизат от своя тунел. Сам махна и след това им направи знак да се скрият обратно. Така и сториха.
Сам и Реми първо чуха, а след няколко секунди видяха масленозелен хеликоптер в края на платото. Познаха незабавно формата на носа и ракетните установки: китайски З-9.
— Старият ни враг — промърмори Реми.
Двамата със Сам отстъпиха метър назад.
Военният хеликоптер продължи да се приближава, завъртя се и събуди още един техен свиден спомен: отворена врата и картечар. Хеликоптерът се плъзна странично до центъра на платото и кацна.
— Да вървим, Сам — прошепна Реми. — Трябва да се скрием.
— Почакай малко.
На прага се появи силует.
— О, не! — промълви Реми.
Жилан Шъ.
Тя стъпи на земята. В дясната й ръка се виждаше малък автомат. Към нея се присъединиха още двама — Ръсел и Марджъри Кинг, въоръжени по същия начин.
— Близнаците — чудо — не можа да се въздържи Сам.
Жилан се обърна, каза им нещо и пристъпи към страничната врата. Тя се отвори и оттам се показа китаец на четирийсет и няколко години. Сам извади бинокъл от раницата си и погледна.
— Мисля, че открихме китайската връзка на Кинг — каза Сам. — Определено е от армията. Много висок чин, полковник или генерал.
— Виждаш ли други войници вътре?
— Не, само картечаря. Но той, Жилан и близнаците са напълно достатъчни. Не знам обаче защо още не са угасили двигателя.
— Как ни намериха, за бога?
— Нямам представа. Твърде късно е да се чудим сега за това.
Офицерът и Жилан се ръкуваха и той затвори вратата. Двигателят на хеликоптера засвистя по-силно и машината излетя.
— Шансовете ни току-що се увеличиха — каза Сам.
— Какво прави Жилан?
Сам насочи бинокъла си към Жилан, за да я види как вади мобилен телефон от джоба на якето си. Тя набра няколко цифри и после заедно с близнаците изпроводи с поглед хеликоптера.
Хеликоптерът експлодира. Към земята се понесоха парчета горящи останки.
Сам и Реми помълчаха няколко секунди. Накрая Реми просъска:
— Този безжалостен…
— Кинг се подсигурява — каза Сам. — Сигурно е прекратил операцията с незаконните вкаменелости — теренът на разкопките, транспортната система, а сега и връзката с правителството трябва да бъдат заличени.
— Само ние оставаме — каза Реми. — Можем ли да ги застреляме оттук?
— Нямаме шанс. Пистолетите ни нищо не струват на повече от седем метра.
Жилан смени телефона с радиостанция. Долепи я до устата си.
По радиото на Сам се чу:
— При теб ли е?
— При мен е — гласът на Аджай.
— Изкарай го навън.
Сам и Реми погледнаха вдясно. Джак Карна пристъпи от входа на тунела, следван от Аджай. Дулото на пистолета му беше опряно в главата на Карна. С другата ръка го стискаше за яката.
Спряха пред тримата новодошли. Намираха се на десетина метра вдясно от Сам и Реми.
— Защо, Аджай? — попита Карна.
— Много съжалявам, господин Карна. Наистина!
— Но… защо? Приятели сме. Познаваме се от…
— Дойдоха при мен в Катманду. Предложиха ми повече пари, отколкото бих спечелил за десет живота. Мога да изпратя децата в университет, да си купим нов дом… Съжалявам! Но тя ми даде дума. Няма да нарани никой от вас.