Карна отвърна:
— Излъгала те е. — След това се обърна към Жилан: — Вече срещнах челядта ти в Ло Монтанг преди няколко месеца. Но с вас не мисля, че сме се запознавали.
Жилан каза:
— Казвам се…
— Жената — дракон, знам. Закъсняхте, нали го съзнавате. Това не е мястото. Теуранг не е тук.
— Лъжеш! Аджай, какво ще кажеш?
— Преди малко започнахме да търсим, госпожо. Господин Карна и двамата Фарго са сигурни, че това е мястото на Шангри-Ла.
Жилан каза:
— И като говорим за Фарго… Излизайте и двамата! Хеликоптерът ви го няма! Излезте, помогнете му да намери Златния човек и ще дам сигнал да дойдат да ни приберат. Ще ви приземя в Инкьон. Имате думата ми!
— Госпожо Жена дракон, Сам и Реми ви познават — каза Карна. — Обещанията ви нищо не струват.
— Навярно сте прав — отговори Жилан. — Господин и госпожо Фарго! Излезте или ще убия приятеля ви!
Реми прошепна:
— Сам, трябва да му помогнем.
— Тя точно това иска — отвърна Сам.
— Не можем просто да й позволим…
— Знам, Реми!
Карна се обади:
— Госпожо Жена дракон, не могат да ви чуят. Всичко това зад мен е храм — толкова голям, че ще са нужни месеци да се претърси. Точно сега вероятно не знаят, че сте тук.
— Биха ме чули по радиото.
— Не и отвътре. Там няма сигнал.
Жилан обмисли това.
— Аджай, вярно ли е това?
— За радиото, като цяло да. Колкото до храма, огромен е. Може да не са разбрали, че пристигате.
— Тогава ще трябва да ги намерим — каза Жилан.
— Освен това — добави Карна, — ако гледаха, щяха да знаят какво искам аз. Цял живот съм търсил Теуранг. По-скоро бих умрял и бих ги оставил да го унищожат, отколкото да го дам на вас.
Жилан се обърна към Ръсел, който стоеше зад дясното й рамо и му каза нещо. Ръсел вдигна автомата.
Подведен от импулс, за който незабавно съжали, Сам извика:
— Джак, залегни!
Оръжието на Ръсел избълва огън. Кръв пръсна от врата на Карна и той се свлече. Ръсел стреля отново, три куршума в гърдите на Аджай. Той се препъна назад и падна мъртъв. Жилан извика.
— Там са! В онзи тунел! След тях!
Ръсел и Марджъри се затичаха с вдигнати оръжия. Зад тях Жилан закрачи към тялото на Карна.
Сам се обърна и стисна Реми за раменете.
— Бягай! Скрий се!
— Ами ти?!
— Идвам след теб.
Реми се обърна и затича несигурно по тунела. Сам вдигна пистолета и стреля веднъж по Ръсел и Марджъри. Не се надяваше да ги улучи, но стрелбата му постигна целта си. Близнаците се разделиха и се хвърлиха зад най-близките канари.
Сам се обърна и затича след Реми.
Беше стигнал едва до половината път в тунела, когато чу стъпки зад себе си.
— Бързи гадини! — измърмори Сам и продължи. Реми беше достигнала края на тунела и зави вляво.
Край Сам пропищяха няколко куршума. Той се хвърли вдясно, удари се в стената, обърна се настрани и стреля към подскачащите светлини на челници, напредващи по тунела. Отново се обърна и продължи да тича.
След още пет крачки се озова при Реми. Тя клечеше до близката стена.
— Хайде…
Отвън чуха изстрел, пауза и втори изстрел.
Сам я хвана за ръката и заедно изтичаха по стълбището. В стъпалата зад тях се забиха куршуми. Стигнаха до площадката между двете стълбища и поеха по второто. Реми се подхлъзна. Падна и изстена.
Сам й помогна да се вдигне на крака, изкачиха останалите стъпала и спряха пред свода, водещ към Голямата стая. Реми успя да каже през стиснати зъби:
— Да ги причакаме ли?
— Въоръжени са по-добре, а и няма да ни налетят по стълбите. Поседни и си поеми дъх. Ще проверя следващото стълбище.
Още щом постави крак на първото стъпало, Реми извика:
— Сам!
Реми се беше привела и тичаше през свода към Голямата стая. Вдясно на площадката се появиха два силуета и поеха нагоре по стълбите.
— Грешка, Сам — промърмори си той под нос.
Стреля два пъти, но пистолетът му беше безполезен. И двата куршума пропуснаха и хвърлиха искри от камъка зад Ръсел и Марджъри. Близнаците се приведоха и се скриха от поглед.
Гласът на Реми се чу от свода.
— Сам, бягай! Ще се оправя!
— Не!
— Просто го направи!