Сам прецени на око разстоянието до свода на Голямата стая и разбра, че няма да успее. Ръсел и Марджъри щяха да го застрелят на половината път.
— По дяволите! — изхриптя той.
Ръсел и Марджъри стигнаха до върха на стълбите и стреляха.
Сам се обърна и затича по стъпалата нагоре.
Приклекнала в една от ваните и угасила челника си, Реми знаеше, че позицията й е крайно уязвима.
След изстрелите се възцари тишина.
Тогава Ръсел прошепна:
— Тук е. Ти си с нея, аз — с него.
— Живи или мъртви? — попита тихо Марджъри.
— Мъртви. Майка казва, че това е правилното място. Теуранг е тук. Когато се отървем от Фарго, ще имаме колкото време си искаме да го намерим. Хайде!
Реми нямаше време за мислене. Излезе от ваната, прокрадна се до шахтата и скочи в нея.
Сам се озова сред лабиринт от малки свързани една с друга стаи и коридори. Тук корените и лианите бяха много по-нагъсто и пресичаха помещенията като чудовищни паяжини. Процеждаха се слаби слънчеви лъчи и изпълваха лабиринта със зеленикав сумрак.
Сам беше оставил мачетето си на входа на тунела и не му оставаше нищо друго, освен да си проправя път сред преплетените растения както успее. Зад него се чуха стъпки.
Сам застина.
Още три стъпки. По-близо. Сам завъртя глава, опитвайки се да разбере от коя посока идват.
— Фарго! — извика Ръсел. — Баща ми иска само Теуранг. Реши да не го унищожава. Чуваш ли ме, Фарго?
Сам мълчеше. Пристъпи вляво, под един корен с дебелината на човешки крак, а след това през една врата.
— Иска същото като вас — извика Ръсел. — Иска да види Златния човек в музей, където му е мястото. Двамата със съпругата ти ще сте съоткривателите. Представи си славата!
— Не го правим за слава — каза под нос Сам. — Идиот!
Вдясно, по-надолу по коридора, се скъса една лиана и я последва едва чуто:
— Мамка му!
Сам приклекна, премести пистолета в лявата си ръка и надзърна иззад ъгъла. На шест метра от него, Ръсел тичаше право към прикритието му. Сам стреля. Ръсел се препъна, но успя да се задържи прав и се скри в една врата.
Сам прекоси коридора и влезе в отсрещната стая. Отвори барабана на револвера. Оставаше му един куршум.
Реми се приземи тежко в дъното на шахтата и опита да се претърколи през рамо, за да намали силата на удара, но се удари в нещо твърдо. По гърдите й се стрелна нажежена до бяло болка. Тя сподави вика си и се насили да остане неподвижна. Намираше се в пълен мрак. По всяка вероятност беше под земята.
Отгоре долетя гласът на Марджъри.
— Реми? Излез! Знам, че си ранена. Излез и ще ти помогна.
Няма да стане, сестро, помисли си Реми.
Реми събра шепи около челника си, включи го и огледа набързо. Отзад имаше стена — отпред, широк тунел, който водеше леко надолу. От двете му страни се виждаха сводове. Реми изключи челника.
Запълзя напред на колене и лакти. Когато реши, че се е отдалечила достатъчно от Марджъри, включи челника. Притиснала ръка към гърдите си, Реми се изправи. Избра си свод напосоки и пристъпи през него. Вляво видя още един.
От тунела се чу тупване и изсумтяване. Реми погледна зад ъгъла, точно навреме за да види как лъча от челника на Марджъри се завърта към нея. Реми вдигна пистолета, прицели се и стреля бързо три пъти. Дулото на автомата на Марджъри също проблесна.
Реми заотстъпва назад, обърна се и се хвърли през следващия свод.
Сам знаеше, че Ръсел е зад него, в коридора отсреща.
Един куршум, помисли си Сам. Ръсел има повече. Сам трябваше да го подмами към себе си, на три метра или по-малко, но достатъчно близо, за да не пропусне.
Като се опитваше да запомни разположението на стаята, Сам се промъкна към другия й край, след това пристъпи вляво през един свод. Обърна се надясно, пристъпи до следващия свод и рискува да погледне в коридора.
Отсреща нещо изпука. Ръсел!
Вдигнал пистолет, Сам се отдръпна от вратата. Стигна до следващия свод и понечи да мине през него.
Ръсел стоеше в коридора. Сам вдигна пистолета и се прицели. Но Ръсел пристъпи и се скри от поглед. Сам направи две големи крачки напред и с пистолет пред себе си влезе странично в коридора.
Озова се лице в лице с Ръсел.
Сам знаеше, че Ръсел е по-млад и по-силен от него, а сега се оказа и много по-бърз. Преди Сам да успее да натисне спусъка, Ръсел замахна с приклада на автомата. Сам се отдръпна навреме, за да не поеме цялата сила на удара, но въпреки това пред очите му изскочиха звезди. Инстинктивно се хвърли напред и хвана Ръсел в мечешка прегръдка, която блокира ръцете на противника му. Двамата се запрепъваха назад. Ръсел се опря на единия си крак и се завъртя, повличайки го. Сам обаче запази равновесие и заби коляно в слабините на Ръсел. Младокът изсумтя. Сам го удари отново и отново. Краката на Ръсел се подгънаха, но успя да остане прав.