Реми добави:
— Умна си, сигурна съм, че си се подготвила за нещо такова. Имаш много дебела папка за Кинг някъде, нали?
— Какво избираш? — попита Сам.
Жилан се поколеба, но кимна.
— Добър избор. Джак, май че изгубихме радиопредавателите си.
— Моят е тук.
— Включи го и се опитай да се свържеш с Гупта. Време е да се махаме от тук.
Епилог
Катманду, Непал
Няколко седмици по-късно
Спасителната операция на Сам и Реми от храма Шангри-Ла се разви без усложнения. Както им беше обещал, Гупта кръжеше в района и чакаше да му се обадят. Върна се и ги взе. Четири часа след като напуснаха китайското въздушно пространство, Гупта се приземи на летище Итанагар.
Освен тях нямаше други живи свидетели на случилото се в планините, така че никой в китайското правителство не разбра за инцидента. Гупта и пътниците му просто бяха разглеждали забележителности.
Прегледаха Сам и Реми в болницата на Итанага и ги пуснаха да си ходят, а Марджъри остана, за да бъде наблюдавана и през нощта. Също като баща си, тя се оказа доста твърдоглава и резултатът от удара на Реми бе просто леко мозъчно сътресение.
Карна отказа медицинска помощ, докато не се върнат в Непал, но Гупта почисти и превърза раната му.
След няколко дълги разговора с Руб Хейуд, Сам уреди Жилан Шъ и Марджъри да бъдат преместени тайно във Вашингтон, където ги чакаха специални агенти на ФБР. По време на разпита Шъ не спести нищо за Чарлс Кинг. Според Руб, ФБР и Министерството на правосъдието били организирали специален екип за разследване на незаконните операции на Кинг. Руб предполагаше, че Кинг ще прекара остатъка от живота си зад решетките.
Непалското правителство и научната общност на страната старателно пазеха сандъка, докато главният им антрополог Рамос Шадар и помощниците му разгледат съдържанието. Беше решено откритието на Златния човек и на храма Шангри-Ла да се пазят в тайна до момент, в който могат да бъдат огласени пред целия свят.
И ето, че моментът настъпи.
— Наздраве! — каза Реми и вдигна чашата си с шампанско.
Останалите — Сам, Джак Карна, Адала Каалрами, Сушант Дхарел и Рамос Шадар, повториха наздравицата и се чукнаха.
— Време е за откриването — каза Шадар с усмивка. — Сигурен съм, че всички очаквате този момента с нетърпение.
— За Теуранг! — каза тихо Реми.
Изкачиха стълбите до подиума на изложбената зала в университета на Катманду. Официалното откриване и пресконференцията щяха да са утре, но Сам, Реми и останалите получиха честта да разгледат находката предварително.
— Кой пръв ще вдигне покривалото и ще види Златния човек? — попита Шадар, който знаеше какво има в сандъка и вече се забавляваше в очакване на реакциите на останалите. — Кой ще има честта да го направи?
— Няма спор — отвърна Сам, — Джак заслужава да е пръв.
— Господин Карна, ако обичате — каза церемониално Шандар и направи жест към покрития сандък.
Карна кимна за благодарност и със сълзи в очите се приближи. После с благоговение дръпна връвта, която вдигаше покривалото.
Сандъкът беше отворен. Всички зяпнаха.
В него лежеше в зародишна поза почти изцяло позлатен скелет. Под светлината на прожекторите гледката беше величествена. Всички замълчаха за няколко секунди.
Накрая Джак Карна попита:
— Защо е толкова малък?
— Прилича на малко момче — промълви Реми. — На не повече от три години.
— Не може да е повече от метър висок — предположи Сам.
Шадар се ухили:
— Метър без три сантиметра, ако трябва да сме точни. Тежи около двайсет и три килограма. Мозъкът му трябва да е бил с размерите на бейзболна топка.
— Вероятно е фалшификат — каза Адала Каалрами.
Шадар поклати глава.
— Може и да ви е трудно да повярвате, но това е трийсетгодишно човешко същество. Можем да изчислим възрастта по зъбите и костите.
— Джудже? — попита Сам.
— Не — отвърна Шадар, — отделен човешки вид, живял между осемдесет и пет хиляди години и петнайсет хиляди години преди наши дни. Когато открили този скелет в една пещера, сметнали, че е свещен и позлатили костите.
— И го почитали повече от хиляда години — добави Сам.
В очите на Шадар проблесна лукаво пламъче.
— Не него — каза бавно той. — Нея.
Настъпи дълга тишина, докато останалите осмислят думите му.