— Баща ми. Още когато изчезна, изпратих поредица от хора след него, но без резултат. Все едно се беше изпарил. Когато последно научих, че е бил забелязан, се разтърсих за най-добрия детектив. Олтън получи високи препоръки.
— Когато последно си научил. Какво значи това? — попита Реми.
— Откакто изчезна, от време на време се носят мълви, че се появява тук-там: десетина пъти през седемдесетте, четири пъти през осемдесетте…
Сам го прекъсна:
— Чарли, кога изчезна баща ти?
— Преди трийсет и осем години. Изчезна през 1973-а.
Люис „Були“ Кинг, обясни Чарлс, бил нещо като Индиана Джоунс, но дълго преди да се появят филмите — археолог, който прекарвал единайсет месеца в годината по разкопки, обикалящ света академик, посетил повече държави, отколкото болшинството от хората познаваха. Какво обаче е правел баща му, когато е изчезнал, Чарлс Кинг не знаеше.
— С кого е бил обвързан? — попита Реми.
— Не съм сигурен, че разбирам какво ме питаш.
— Работил ли е за някой конкретен университет или музей? Или фондация?
— Не. С никого не обичаше да работи в екип.
— Как е финансирал експедициите си?
Кинг им се усмихна с фалшива скромност.
— Имаше щедър и лековерен дарител. Но честно казано, никога не искаше много: по пет хиляди от време на време. Работеше сам, така че не плащаше на друг, освен на някой помощник, а и знаеше как да живее скромно. На повечето места, на които ходеше, човек може да живее с няколко долара на ден.
— Имаше ли постоянен дом?
— Едно местенце в Монтерей. Така и не го продадох. Нищо не съм правил с него, всъщност. Стои си горе-долу както беше, когато изчезна. И да, знам какво ще попитате. Още през 73-а накарах няколко човека да претърсят къщата му за следи, но не откриха нищо. Ако искате, погледнете и вие. Жи ще ви даде информацията.
— Франк ходил ли е там?
— Не. Смяташе, че няма смисъл.
— Кажи ни за последния път, когато са забелязали баща ти — каза Сам.
— Преди шест седмици един екип на Нешънъл Джиографик правил представяне на някакъв старинен град там… Ло Манта нещо си…
— Ло Мантанг — поправи го Реми.
— Да, именно. Било столицата на Мустанг.
Като повечето хора, Кинг произнесе името както това на коня.
— Било е познато и като кралство Ло, преди Непал да го присъедини през осемнайсети век.
— Както кажеш. Никога не съм си падал по тези неща. Далеч от дървото съм паднал, така да се каже. Така или иначе, на една от снимките на заден план има един човек. Като две капки вода с баща ми — или както би изглеждал след почти четирийсет години.
— Това не е много като за начало — отбеляза Сам.
— Само това имам. Още ли искате да се пробвате?
— Разбира се!
Сам и Реми се изправиха, за да си ходят. Кинг също стана, подаде им ръка и каза:
— Жи е включила и номерата ми за връзка. Ще докладвате на нея. Уведомявайте ме какво откривате. Ще се радвам на редовни отчети. Успех, Фарго!
Застанал на прага на гълфстрийма си, Чарлс Кинг изгледа семейство Фарго, докато излизаха през портата, качиха се на скутерите си и се скриха по пътя. Жилан Шъ, която ги беше изпратила, се върна при Кинг.
— Не ги харесвам — каза тя.
— Защо така?
— Не ви уважават достатъчно.
— Мога да мина и без това, душко. Стига да си оправдаят репутацията. От това, което съм чел, тези са истински таланти в тази работа.
— А ако не спрат с това, което искаме от тях?
— Ами, затова имам теб, нали?
— Да, господин Кинг. Там ли да отида сега?
— Не, нека нещата се развият по естествен път. Звънни един телефон на Ръс, ако обичаш.
Кинг се върна в помещението и седна със сумтене на единия от столовете. Минута по-късно гласът на Жилан се разнесе от интеркома.
— Обадих се, господин Кинг. Моля, изчакайте.
Кинг изчака за изписукването, което му съобщи, че сателитната линия работи.
— Ръс, там ли си?
— Тук съм.
— Как върви копаенето?
— По план. Един местен започна да ни прави проблеми, но се погрижихме. Марджъри е в ямата и им бие камшика.
— Не се и съмнявам! Хала е тя. Само се оглеждай за онези инспектори. Не би трябвало да се появяват неканени. И бездруго плащам като поп. Всеки допълнителен цент ще идва от заплатата ти.
— Нещата са под контрол.
— Добре. Сега, дай ми някакви добри новини. Нещо сочно?
— Още нищо няма. Но открихме остатъчни вкаменелости, които били обещаващи според експерта ни.