— Реми има интересно усещане и за госпожица Шъ — каза Сам.
Реми каза:
— Тя е негова любовница. Сам не е толкова сигурен, но аз съм. А Кинг я държи в железен юмрук.
— Още подготвям биографията на семейство Кинг — каза Селма, — но досега нямаме късмет с Жилан. Продължавам да работя по въпроса. С позволението ви може да повикам Руб.
Руб Хейуд, друг приятел на Сам, работеше в щаба на ЦРУ в Лангли, Вирджиния. Двамата се бяха срещнали в печално прочутия „Камп Пери“, център за обучение на агенти за операции под прикритие, когато Сам работеше за АИПСО (Агенцията за изследователски проекти, свързани с отбраната), а Руб беше обещаващ полеви агент. Макар „Фермата“, както наричаха центъра, да бе задължителен за такива като Руб, Сам беше там като част от експериментална програма за сътрудничество: колкото по-добре инженерите разбираха как работят полевите агенти, смятаха ЦРУ и АИПСО, толкова по-добре щяха да играят поддържащата си роля.
— Ако смяташ, че има нужда, давай — каза Сам на Селма и добави: — Още нещо. Кинг твърди, че няма представа в каква област е работил баща му. Твърди, че го търси от четирийсет години и че няма представа какво го е мотивирало. Не му вярвам.
Реми додаде:
— Също така твърди, че не си е правил труда да се свърже нито с непалското правителство, нито с американското посолство. Човек с неговата власт би задействал всичко само с няколко обаждания. И ни каза, че Франк не се е интересувал от дома на баща му в Монтерей. Франк обаче е твърде внимателен, за да пропусне подобно нещо. Ако Кинг му е казал, Франк със сигурност е отишъл там.
— Защо Кинг ще лъже тогава? — попита Пийт.
— Нямам представа — отговори Реми.
— И какво излиза от всичко това? — поинтересува се Уенди.
— Някой има нещо за криене — заключи Селма.
— Именно — каза Сам. — Въпросът е какво? Кинг има и параноична жилка. Но, ако трябва да сме честни, с неговите пари, сигурно се опитват да го мамят наляво и надясно.
— Нищо от това няма значение, в крайна сметка — каза Реми. — Франк Олтън е изчезнал. Там трябва да съсредоточим вниманието си.
— Откъде ще започнем? — попита Селма.
— Монтерей.
Монтерей, Калифорния
Сам взимаше завоите бавно, докато предните фарове на колата се бореха с мъглите над земята и с шубраците, обградили застлания с чакъл път. Под тях сред крайбрежните скали блещукаха светлините на къщите, а по-далеч маяците на рибарските лодки се носеха в чернотата на океана. През отворения прозорец на Реми чуваха спорадичният скръбен звън на далечни шамандури.
Макар да бяха уморени, Сам и Реми искаха по-скоро да започнат с издирването на Франк, затова взеха вечерния полет от Сан Диего до двупистовото летище на Монтерей, откъдето наеха кола.
Дори преди да видят самото здание, им стана ясно, че домът на Люис „Були“ Кинг струва милиони. По-точно, земята, на която е построен. Гледката към залива на Монтерей не беше евтина. Според Чарли Кинг, баща му купил имота в началото на 50-те. Оттогава годините бяха повишили многократно стойността на земята.
Електронната навигация на таблото на колата изписука, за да предупреди за поредния завой. Докато свиваха, предните фарове преминаха по една самотна пощенска кутия върху стълб.
— Това е — каза Реми, когато видя числото.
Сам спря на една алея, оградена с недорасли борове и разнебитена, някога бяла ограда, която сякаш се крепеше единствено на вплелите се в нея лози. Остави колата да се плъзне последните няколко метра с изключен двигател. Фаровете осветиха къща на два етажа отпред и един отзад, на около деветдесет квадратни метра. От двете страни на предната врата се виждаха два заковани прозореца, а до нея водеха няколко изронени стъпала. Фасадата някога е била тъмнозелена. Сега имаше блед, болнав маслиненозелен цвят.
В края на алеята за коли, отчасти скрит зад къщата, имаше гараж с килнати улеи за оттичане на валежи.
— Определено е петдесетарка къща — каза Реми. — Никакви украси.
— Земята сигурно е около осем декара. Цяло чудо е, че предприемачите не са се добрали до нея.
— Е, като се има предвид кой я притежава.
— Така е, права си — съгласи се Сам.
— Трябва да призная, че е малко призрачно.
— Щях да кажа „направо зловещо“. Ще влизаме ли?