— А акцента ви?
Марджъри не отвърна веднага.
— О, разбирам. Когато бяхме на четири, той ни изпрати да живеем с леля в Кънектикът. Бяхме там, докато завършим средно училище и след това се върнахме в Хюстън.
— Значи не е бил около вас, докато сте расли? — попита Сам.
— Зает е.
В отговора на Марджъри нямаше и следа от яд, сякаш беше напълно нормално да отпратиш децата си за четиринайсет години и за тях да се грижат частни учители и роднини.
— Много въпроси задавате — отсече Ръсел.
— Любопитни сме по природа — отвърна Сам. — Върви с работата ни.
Сам и Реми не очакваха посещението им до клисурата Чобар да се окаже плодотворно и не сгрешиха. Ръсел и Марджъри ги засипаха с още клишета от речника на гидовете.
Когато се върнаха в колата, Сам и Реми поискаха да видят следващото място — историческия център на града, познат като площад „Дурбар“, дом на около петдесет храма.
Както можеха да очакват, това посещение бе точно толкова безинтересно, колкото първото. Следвани плътно от близнаците Кинг, Сам и Реми обиколиха площада и околностите му за около час, демонстративно снимаха, проверяваха картата и нахвърляха бележки. Накрая, малко преди обед, поискаха да се върнат в „Хаят“.
— Готови ли сте? — попита Ръсел. — Сигурни ли сте?
— Сигурни сме — отвърна Сам.
Марджъри рече:
— Ще се радваме да ви откараме, където искате.
— Трябва да направим малко проучване, преди да продължим — каза Реми.
— И с това можем да помогнем.
Сам повтори с твърд тон:
— Към хотела, моля!
Ръсел сви рамене.
— Както искате!
Двамата Фарго наблюдаваха от преддверието как мерцедесът се отдалечава. Сам извади айфона от джоба си и провери екрана.
— Съобщение от Селма. — Прослуша го и рече: — Намерила е нещо за семейство Кинг.
Щом се качиха в стаята, Сам включи високоговорителя и набра Селма. След трийсетина секунди пукане, Селма се включи:
— Най-после!
— Бяхме на обиколка с близнаците Кинг.
— Резултатна?
— Само с това, че усилиха желанието ни да стоим по-далеч от тях — отвърна Сам. — Какво си ни приготвила?
— Първо, намерих един човек, който може да преведе пергамента на деванагари, който открихте в къщата на Люис.
— Страхотно! — възкликна Реми.
— А сега идва още по-доброто. Мисля, че е първият преводач, онзи А. Каалрами от Принстън. Първото й име е Адала. На почти седемдесет е и преподава… познайте къде.
— Стига бе! — каза Сам.
— Университетът в Катманду.
— Селма, ти си магьосница! — възкликна Реми.
— По принцип бих се съгласила, госпожо Фарго, но това сега си беше чист късмет. Пращам по имейла информацията за връзка с професор Каалрами. Така… А сега нататък: след като нищо не излезе от проучванията ми за семейство Кинг, се обадих на Руб Хейуд. Той ми препраща всичко, което успее да научи и засега се оформя интересна картинка. Първо, Кинг не е истинската фамилия на семейството. Това е английска версия на първоначалната: Кьониг. А името на Люис е било Леес.
— Защо си го е сменил?
— Засега не сме сигурни, но знаем, че Люис е имигрирал в Америка през 1946 г. и е получил преподавателско място в университета в Сиракуза. След няколко години, когато Чарлс е бил на четири, Люис го е оставил с майка му и е започнал да пътешества по света.
— Какво още?
— Разбрах по каква работа са там Ръсел и Марджъри. Един от миньорските концерни на Кинг — Стратегическата ресурсна група (СРГ), миналата година е получил от непалското правителство одобрение да проведе, цитирам, „изследователски проучвания, свързани с експлоатацията на промишлени и скъпоценни метали“.
— Какво значи това? — попита Реми. — Това е много общо казано.
— Умишлено е казано общо — намеси се Сам.
Селма отвърна:
— Компанията не е на стоковата борса, така че трудно се добирам до информация за нея. Намерих две места за разкопки, наети от СРГ. На североизток от града са.
— Гъста паяжина — проточи замислено Реми. — Близнаците Кинг контролират миньорска дейност на същото място и по същото време, когато изчезва Франк, докато търси бащата на Кинг, който може, а може и да не е бродил из Хималаите през последните четирийсет години. Пропускам ли нещо?
— Това е, горе-долу — каза Сам.
Селма попита:
— Искате ли подробности за терените на СРГ?
— Засега не — рече Сам. — На пръв поглед не изглежда свързано, но с Крал Чарли човек никога не знае.