— От това, което открих, смятам, че не са. А и успехът му в бизнеса говори сам за себе си. Като се има предвид колко е безскрупулен, съмнявам се, че някой ще има смелостта да спомене тази подробност от живота на семейството му.
— Това ще се промени — заяви Сам.
— Време е крал Чарли да напусне удобната си зона.
Сам и Реми пожелаха приятен ден на Руб и затвориха телефона. Няколко минути обсъждаха стратегията си, след което Сам потърси Кинг по пряката линия. Кинг вдигна още на първото позвъняване.
— Кинг.
— Господин Кинг, Сам Фарго е.
— Чудех се кога ще ти щукне да ми звъннеш. Хубавата ти жена с теб ли е?
— Жива и здрава е, да — отвърна Реми.
— Изглежда партньорството ни среща пречки — каза Кинг. — Хлапетата ми казват, че не искате да играете в техния отбор.
— О, играем — отвърна Реми. — Просто играем различна игра от вас. Чарли, ти ли нареди да отвлекат Франк Олтън?
— Да го отвлекат? Че кой би го отвлякъл?
— Това не е отговор на въпроса ми — контрира го Сам.
— Изпратих Франк Олтън да ми свърши работа. Явно е ядосал неподходящи хора. Нямам представа къде е.
— Още един отговор, който не е отговор — каза Сам. — Добре, продължаваме. Трябва само да слушаш. Имаме каквото търсиш…
— И какво е то?
— Не ме слушаш. Имаме каквото търсиш… онова, в чието търсене е минал целият живот на баща ти. И, както сигурно вече знаеш, посетихме и концентрационния ти лагер в долината Лангтанг.
— Нямам представа за какво говориш.
— Имаме хиляди снимки — най-вече на документи от караваната — офис, както и няколко на жена ти, или на наложницата ти, или както я наричаш, когато сте сами в гълфстрийма ти. По една случайност, докато снимахме, тя уби един от работниците ти. Имаме и негова снимка.
Десет дълги секунди Чарли Кинг не отвърна нищо. Накрая въздъхна.
— Мисля, че говориш пълни глупости, Сам, но явно нещо те е развълнувало. Слушам те.
— Всичко по реда си, Чарли. Пусни Франк…
— Казах ти, че не съм…
— Млъкни! Освободи Франк Олтън! Когато той ни се обади и ни каже, че е в безопасност, невредим и в дома си, ще се срещнем с Ръсел и Марджъри и ще се споразумеем.
— Кой сега говори празни приказки? — попита Кинг.
— Това е единствената сделка, която можем да ти предложим — отговори Сам.
— Извинявай, друже, но ще ти откажа. Мисля, че блъфираш.
— Както искаш — каза Сам и затвори.
Остави телефона на масичката за кафе. Двамата с Реми се спогледаха. Тя попита:
— И сега?
— Шейсет на четирийсет, че ще звънне след по-малко от минута.
Тя се усмихна.
— Не смея да се обзаложа.
След четирийсет секунди телефонът иззвъня. Сам вдигна на третото иззвъняване. Чарли Кинг каза:
— Добър покерджия ще излезе от теб, Сам Фарго. Радвам се, че стигнахме до съгласие. Ще се обадя и ще видя какво мога да разбера за Франк Олтън. Не мога да обещая нищо, разбира се, но…
— Ако не го чуем в следващите двайсет и четири часа, сделката отпада.
Чарли Кинг отново замълча.
— Дръжте телефона си под ръка — заяви накрая той.
Сам прекъсна връзката. Реми попита:
— Ами ако Кинг мисли, че доказателството е у нас?
— Не е толкова наивен.
— Мислиш ли, че ще изпълни своята част от сделката?
Сам кимна.
— Кинг е достатъчно умен, за да се замесва пряко в подобно нещо. Които и да са отвлекли Франк, са били маскирани и със сигурност всички следи, които водят до Кинг, са били заличени, така че той няма нищо за губене.
— Защо тогава си толкова притеснен? — попита Реми.
— Така ли ти се струва?
— Присвил си очите си по онзи начин…
Сам се поколеба.
— Кажи ми, Сам!
— Току-що се изправихме срещу един от най-богатите хора в света, който на всичкото отгоре е социопат, луд по пълния контрол и е стигнал дотук, като е размазвал враговете си. Той ще пусне Франк, но нещо ми подсказва, че в момента седи в кабинета си и планира как да ни отмъсти.
Хюстън, Тексас
На дванайсет хиляди километра Чарлс Кинг правеше точно това.
Щом тръшна гневно телефона, той закрачи бесен из кабинета си, гледайки право пред себе си. Само че не виждаше нищо, освен собствената си ярост. Без да спира да си мърмори под нос, Кинг застана до прозореца и се взря в града. Слънцето залязваше.