Един плешив непалец на четирийсет и няколко години си проправи път през тълпа туристи и изтича до тях.
— Фарго, да?
— Да — отвърна Сам.
— Аз съм Басанта Туле — каза мъжът на приличен английски. — Аз съм водачът ви, да?
— Приятел на Прадхан ли си? — попита Реми.
Мъжът присви очи.
— Не знам кой е той. Помоли ме господин Сушант Дхарел да се срещна с вас. Очаквахте друг? Ето, имам идентификация… — Туле посегна към един от джобовете на якето си.
— Не, няма проблем — отвърна Сам с усмивка. — Радвам се да се запознаем.
— И аз. Ето, нека взема това.
Туле грабна раниците им и с глава посочи терминала.
— Автомобилът ми е натам. Последвайте ме, ако обичате.
Сам каза на Реми:
— Много хитро, госпожице Бонд.
— Параноична ли ставам на дърти години?
— Не, само по-хубава. Хайде, да го настигнем, преди да сме го изгубили от поглед.
След кратка спирка пред митническото бюро, за да задоволят неофициалните, но твърди претенции на Мустанг към полуавтономия, Сам и Реми намериха Туле на тротоара до една „Тойота Ленд Крузър“. Предвид десетината на практика идентични автомобили, всеки с лого на различни туроператори, явно тойотите бяха местният избор за пресечени местности. Туле им се усмихна, набута останалата част от багажа на Сам в багажника на тойотата и го затвори.
— Организирал съм престой за през нощта — рече Туле.
— Не тръгваме ли веднага за Ло Мантанг? — попита Реми.
— Не, не! На нещастие е да започваме пътуваме по това време на деня. По-добре утре сутрин. Ще ядете и ще си почивате и ще се насладите на Джомсом, и тогава ще тръгнем още по зазоряване. Елате, елате.
— Бихме предпочели да тръгнем сега — каза Сам, без да помръдва.
Туле направи пауза. Присви устни, замислен, след което каза:
— Вие избирате, разбира се, но до утре сутрин няма да разчистили свлачището.
— Какво свлачище?
— Между тук и Кагбени. Няма да можем да напреднем повече от няколко километра по долината. Да не забравяме и задръстването. В Мустанг сега има много туристи. По-добре да изчакаме до утре сутрин, да? — Туле отвори една от задните врати на тойотата и направи жест към задната седалка.
Сам и Реми се спогледаха, свиха рамене и влязоха.
След десет минути тойотата криволичеше по тесните улици. Туле спря пред някаква сграда на няколко километра югоизточно от пистата. С кафяви букви на жълт фон пишеше: „Гостилница Муунлайт. Вани — Отделни бани — Общи бани“.
С усмивка и повдигната вежда Реми каза:
— Като че ли баните са голямата атракция на Джомсом.
— И двуцветната архитектура — добави Сам.
От предната седалка се обади и Туле:
— Джомсом предлага най-добрите места за отсядане в района.
Излезе и побърза да отвори вратата на Реми. Подаде й ръка, тя благосклонно я пое и излезе, последвана от Сам.
Туле каза:
— Ще взема багажа ви. Влезте вътре. Мадам Рожа ще ви помогне.
Пет минути по-късно Сам и Реми бяха в кралския апартамент на гостилницата, с двойно легло и всекидневна пълна с плетени мебели. Както мадам Рожа бе обещала, банята им беше част от апартамента.
— Ще се върна да ви взема в единайсет утре сутрин, да? — Туле каза от прага.
— Защо толкова късно?
— Заради свлачището ще има…
— … задръстване — довърши Сам. — Благодаря, господин Туле. Ще се видим утре.
Сам затвори вратата. От банята Реми се обади:
— Сам, виж това!
Реми не отлепяше очи от огромната медна вана.
— Това е „Бийзли“!
— Мисля, че обичайната дума е „вана“, Реми.
— Много смешно. Бийзлитата са редки, Сам. Последната е била направена в края на деветнайсети век. Имаш ли представа колко струва това?
— Не, но нещо ми подсказва, че ти имаш.
— Дванайсет хиляди долара, плюс-минус! Това е съкровище, Сам!
— И е с размерите на лек автомобил. Не си и помисляй да я взимаш.
Реми откъсна поглед от ваната и го премести към Сам.
— Големичка е, нали?
Сам отвърна на усмивката й.
— Определено!
— Искаш ли да ме пазиш да не се удавя?
— На вашите услуги, мадам!
Час по-късно, чисти и доволни, те се настаниха във всекидневната. През балкона в далечината се виждаха върховете на Анапурна.
Сам погледна телефона си.
— Гласово съобщение. — Изслуша го, намигна на Реми и набра номера, от който беше съобщението. По високоговорителя се чу гласът на Селма: