— Къде сте?
— В земите на плетена мебел и мед — отвърна Сам.
— Моля?
— Нищо. Имаш ли добри новини за нас?
— Секунда.
След малко се чу мъжки глас. Франк Олтън.
— Сам, Реми… Не знам как го направихте, но ви дължа живота си.
— Нищо такова! — отвърна Реми. — В Боливия спаси нашите няколко пъти.
— Добре ли си? — включи се Сам.
— Малко съм поочукан, но нищо сериозно.
— Видя ли се с Джуди и децата?
— Да, още щом се прибрах.
— Селма, как вървят нещата?
— Ужасно!
— Радвам се да го чуя.
Въз основа на здравословен респект към властта на Чарли Кинг, а и на доза параноя, Сам и Реми бяха въвели правило — ако Селма или който и да било в щаба им се намира в някаква опасност, отговор, различен от „ужасно“, щеше да е сигнал за това.
— Франк, какво можеш да ни кажеш? — попита Реми.
— Боя се, че не повече от това, което знаете. Селма ми сподели последните новини. Макар да съм съгласен, че Кинг е змия и крие неща от вас, нямам доказателство, че стои зад отвличането ми. Някой ме повали и ме отвлече от улицата. Не ги видях. Не мога да ви кажа къде ме държаха. Когато се събудих, ми сложиха превръзка, докато отново не ме изкараха от микробуса. Когато махнаха превръзката, стоях пред стълбичката на гълфстрийма.
— И като си говорим за страшни и необясними неща, срещна ли се с близнаците Кинг?
— О, тези двамата. Чакаха ме на летището. Сякаш участвах в римейк на „Семейство Адамс“. Подозирам, че бяха отрочета на Кинг и жената — дракон?
— Да — отвърна Сам. — Какво е мнението ти за Люис Кинг?
— Сто към едно, че е мъртъв от десетилетия. Мисля, че е бил просто примамка за вас двамата.
— И ние така мислим — съгласи се Реми. — Още си изясняваме подробностите, но мислим, че има нещо общо със стара хималайска легенда.
— Златния човек — каза Франк.
— Точно така, Теуранг.
— От малкото, което успях да разбера, преди да ме отвлекат, това е търсел Люис Кинг, когато е изчезнал.
— Бил е обсебен. Но не знам истинско ли е това чудо, или не.
— Мислим, че е — отвърна Франк. — Утре ще се видим с един човек в Ло Мантанг. Ако имаме късмет, той ще може да ни даде допълнителна информация.
17.
Клисура Кали Гандаки, област Дхавалагири, Непал
За четвърти път в рамките на последния един час Басанта Туле спря тойотата и гумите с дълбоки грайфери изхрущяха по чакъла, покриващ долината. Отгоре небето беше безоблачно и синьо. Хладният въздух беше напълно неподвижен.
— Още ступи — обясни Туле, като сочеше през страничния прозорец. — Там… и там. Виждате.
— Виждаме — каза Сам.
Двамата с Реми гледаха през отворения прозорец от неговата страна. Малко след като тръгнаха от Джосом, направиха грешката да демонстрират интерес към ступите. Оттогава Туле превърна в своя мисия да им посочи всяка ступа, край която минават. За един час бяха изминали по-малко от три километра.
От учтивост Сам и Реми слязоха, разходиха се и поснимаха. Никоя от ступите не бе по-висока от метър — метър и половина, но все пак бяха впечатляващи — миниатюрни храмове, боядисани в снежнобяло, подредени по върховете на хребетите над клисурата, като мълчаливи стражи.
Върнаха се в тойотата и отново тръгнаха. Дълго време не продумаха, преди Реми да започне:
— Къде е свлачището?
Последва дълга пауза.
— Подминахме го преди известно време — отговори Туле.
— Къде?
— Преди двайсет минути… чакълестия склон до канарата, която видяхме. Не се иска много да блокира пътя, разбирате.
След още една почивка за обяд — и поредното спиране за ступи, което Сам и Реми тактично обявиха, че ще е последното им, продължиха на север, следвайки лъкатушещия път на Кали Гандаки и подминавайки няколко села, близнаци на Джомсом. От време на време мярваха туристи на преход из подножията на планините, приличащи на мравки на фона на огромните колоси.
Малко след пет навлязоха в по-тясна част на дефилето. Отвесните скали на двайсет метра над тях се събраха и слънчевата светлина намаля. Въздухът, който влизаше през прозореца на Сам, ставаше все по-студен. Накрая, след като забавиха до скоростта на ходещ човек, Туле премина през скален свод, едва достатъчно широк за тойотата, а след това в криволичещ тунел. Гумите се плискаха в поточе и звукът отекваше от скалните стени.