Зад Сам някой изшътка — Реми надзърташе от палатката. Тя вдигна палец, а Сам отвърна със знак: Чакай!
Той продължи да се промъква към тойотата. Щом се приближи на по-малко от три метра, той се приведе и се примъкна до задната броня. Спря и надникна към отворената шофьорска врата.
Туле все още ровеше в тойотата. Виждаха се само краката му. Между двамата мъже имаше около метър и половина разстояние. Сам понечи предпазливо да се приближи иззад гърба на Туле, но в този момент той се обърна рязко. Стискаше револвер.
— Спрете, господин Фарго!
Сам спря.
— Изправете се! — Спънатата реч на Туле беше изчезнала и сега акцентът му почти не личеше.
Сам се изправи и каза:
— Нещо ми подсказва, че трябваше да проверим идентификацията ти, когато ни предложи.
— Щеше да е мъдро.
— Колко ти платиха?
— За богаташи като вас със съпругата ви, жълти стотинки. За мен, петгодишна заплата. Повече ли искате да ми предложите?
— Ще помогне ли?
— Не. Ясно ми казаха какво ще се случи с мен, ако ги предам.
С ъгълчето на окото си Сам виждаше, как потокът набъбва, а шумът от прииждащи водни талази се усилва.
— Къде е истинският Туле? — попита Сам.
— На половин метър от вас.
— Убил си го.
— Беше част от задачата. Когато водата се оттегли, ще го открият заедно с вас и съпругата ви, със смазана от скала глава.
— Ще открият и теб.
— Моля?
— Освен ако нямаш резервна жица за запалване на двигателя — отвърна Сам и потупа джоба на якето си.
Туле инстинктивно стрелна поглед към вътрешността на тойотата. Сам очакваше тази реакция и скочи към Туле, още докато говореше. Беше във въздуха, с ръце на трийсет сантиметра от него, когато мъжът се обърна, замахна с цевта на револвера си, удари Сам по челото и го разкървави. Сам падна на колене, останал без дъх.
Туле пристъпи напред и замахна с крак. Сам се приготви за удара и се отдръпна колкото можа. Ботушът на Туле го улучи в ребрата и го повали по гръб.
— Сам! — извика Реми.
Той обърна глава: Реми тичаше към него.
— Вземи багажа! — изхриптя Сам. — Последвай ме!
— Да те следвам? Къде?
Двигателят на тойотата забоботи.
Сам се претърколи по корем, застана на колене и се изправи. Стигна с препъване до близкия мангал. През пелената от болка видя шестметрова водна вълна да приижда през теснината в дъното на откритото пространство. Сам грабна мангала с лявата си ръка и затича към колата.
Туле включи на скорост, а изпод гумите на тойотата захвърчаха камъчета и се пръснаха по краката на Сам. Той не им обърна внимание и продължи напред. Докато тойотата набираше скорост, Сам скочи.
Левият му крак попадна върху задната броня, а дясната му ръка — върху рамката на покрива.
Тойотата се устреми напред и поднесе върху чакъла. Сам се люшна наляво, а после надясно. Успя да се задържи и да се придърпа по-близо до багажника. Туле изправи тойотата и ускори към изхода на дефилето на двайсетина метра напред. Сам захапа дръжката на мангала и завъртя копчето за контрол на пламъка. Огнените езици запламтяха буйно. Сам отново стисна мангала с лявата си ръка.
— Една възможност — каза си той.
Пое си дъх и метна мангала като граната. Той се завъртя над покрива на тойотата, падна върху предния капак и се пръсна. По предното стъкло се разпиля горящ керосин.
Ефектът бе незабавен и драматичен. Паникьосан от огнената вълна пред себе си, Туле завъртя кормилото първо наляво, после надясно, а колата се изправи на две гуми. Сам не успя да се задържи и полетя. Земята бясно се носеше към него. В последния момент той се сви на кълбо. Падна на хълбок и се претърколи. Зашеметените му сетива първо регистрираха глух трясък, а след това шум от строшено стъкло и скърцане на метал. Тойотата се беше забила в тесния скален свод.
Чуха се стъпки, а след това гласът на надвесената над него Реми:
— Сам… Сам! Ранен ли си?
— Не знам… Май не…
Сам докосна челото си и погледна кръвта по ръката си.
— Повърхностна рана — измърмори той. Грабна шепа пръст и покри раната с нея.
— Сам, какво пр…
— Ето, оправих я.
— Нещо счупено?
— Не усещам. Помогни ми да стана.
Реми го подхвана и се изправиха заедно.
Сам попита:
— Къде е…
В отговор на въпроса му водата намокри стъпалата им и след секунди вече стигаше до глезените им.