Навред цареше мълчание. Чуваше се само свиренето на вятъра през стените и прозорците на гомпата.
Насред откритото пространство стоеше Великия Дракон — летящата машина на император Кангкси. На Франческо му бе все тая как ще наричат машината му — макар че, разбира се, угаждаше на благодетеля си. За учения Франческо машината бе просто неговата изпълнена мечта — истински по-лек от въздуха вакуумен кораб.
Дълга седемнайсет метра, широка дванайсет и висока десет, горната част на кораба се състоеше от четири сфери от плътна коприна в клетки от тънки като пръст бамбукови пръти, овързани с животински сухожилия. Четирите сфери бяха разположени по цялата дължина на кораба и всяка от тях беше четири метра в диаметър, а в долния край имаше клапа. Клапите бяха свързани с вертикален меден кюнец, опасан от собствена решетка сухожилия и бамбук. От неговата клапа пък се спускаше широк бамбуков цилиндър, към чието дъно беше прикрепен заслонен от вятъра мангал. И накрая, хваната със сухожилия за сферите над нея, беше лакираната в черно ратанова гондола, достатъчно дълга, за да побере десетима войници, заедно с припаси, екипировка и оръжия, както и пилот и навигатор.
Кангкси се приближи до предната сфера и застана с лице към устата на дракона. Вдигна ръце над главата си. Сякаш наблюдаваше свое собствено творение, помисли си Франческо.
В този момент сериозността на делото му го връхлетя. Заля го вълна от тъга и срам. Наистина беше сключил сделка с дявола. Този мъж, този жесток монарх, щеше да използва Великия Дракон, за да убива други човешки същества — и войници, и обикновени хора.
С помощта на „хуо яо“, барут, вещество, което в Европа едва бяха започнали да употребяват и което в Китай отдавна бяха усъвършенствали, Кангкси щеше да засипе враговете си с огън от мускети, бомби и други възпламенителни устройства. Можеше да го стори, докато лети в небето, извън обсег, по-бързо и от най-бързия кон.
Това прозрение бе твърде закъсняло, осъзна Франческо. Машината за смърт вече беше в ръцете на императора. Не можеше да промени този факт. Може би, ако успее да създаде свой въздушен кораб, Франческо ще успее да върне баланса на везните на доброто и злото. Разбира се, щеше да го разбере едва в Деня на Страшния съд.
Франческо се отърси от мислите си, когато видя, че Кангкси стои пред него.
— Доволен съм! — каза му императорът. — След като покажеш на генералите ми как да строят още от тези, ще разполагаш с всичко необходимо, за да се заемеш със своя проект.
— Да, Ваше Величество.
— Готов ли е да лети?
— Дайте заповед и ще бъде сторено.
— Давам я. Но първо, една промяна. Както бе замислено, почитатеми Лана де Терци, ще управлявате Великия Дракон на първия му полет. Брат ви ще остане с нас.
— Извинете ме, Ваше Величество. Защо?
— За да сме сигурни, че ще се върнете. И за да не се изкушите да предадете Великия Дракон на враговете ни.
— Ваше Величество, аз не бих…
— Така ще сме сигурни, че няма.
— Ваше Величество, Джузепе е моят втори пилот и навигатор. Нужен ми е…
— Имам очи и уши навсякъде, почитаеми Лана де Терци. Така цененият от вас предводител на работниците ви, Хао, е обучен толкова добре, колкото и брат ви. Той ще ви придружи заедно с шестима от личната ми гвардия, ако ви е нужна… помощ.
— Трябва да възразя, Ваше Величество…
— Не трябва, почитаеми Лана де Терци! — студено отвърна Кангкси. Предупреждението бе ясно.
Франческо пое дълбоко въздух, за да се успокои.
— Накъде да летя по време на пробния полет?
— Виждате ли планините на юг, които докосват небето?
— Да.
— Ще летите натам.
— Ваше Величество, това е вражеска територия!
— Какво по-добро изпитание за една военна машина? — Франческо понечи да възрази, но Кангкси продължи. — В подножието на планините, по бреговете на потоците, ще откриете златисто цвете — Хао знае за какво говоря. Донесете ми това цвете, преди да увехне, и ще бъдете възнаграден.
— Ваше Величество, тези планини са… — На шейсет километра от тук, помисли си Франческо. Може би на седемдесет, дори осемдесет… — твърде далеч като за първо пътуване. Може би…
— Ще ми донесеш цветето, преди да увехне, или ще кача главата на брат ти на кол. Разбираш ли ме?
— Разбирам!
Франческо се обърна към по-малкия си брат. Джузепе беше чул целия разговор и лицето му бе пепеляво. Брадичката му трепереше.