— Много добре. А характеристиките му?
— Скелет, подобен на скелета на лемур, но с човешки характеристики: ръце, способни да държат, противопоставени на пръстите палци, къси крайници. Пропускам ли нещо?
— Великолепно го описахте — отвърна Карна. Отвори плика, извади една цветна снимка и я подаде на Сам и Реми. — Това е Арди.
Точно както Реми го беше описала, вкамененият скелет лежеше обърнат на една страна в пръстта, приличаше на кръстоска между лемур и маймуна.
— А сега — каза Карна, — ето една популярна илюстрация на Теуранг.
Подаде им разпечатка на цветна рисунка на създание, подобно на горила, с огромни ръце и тумбеста глава. Устата беше голяма и пълна с остри зъби, а от нея се подаваше дълъг език. Кракът беше само един, с ципи между пръстите.
— Забелязвате ли прилики с Арди? — попита Карна.
— Никакви — отвърна Сам. — Прилича на анимационна рисунка.
— Да, защото илюстрира легендата за първия крал на Тибет, Ниатри Ценпо, за когото се твърди, че произхожда от Теуранг. В Тибет през хилядолетията Теуранг се е превърнал в нещо като страшилище. Версията в Мустанг обаче е много по-различна.
Карна взе една от книгите и я подаде на Сам и Реми.
На страницата се виждаше силно стилизирано изображение в будистки стил, но създанието не можеше да се сбърка.
— Арди? — възкликна Реми.
— Да — каза Карна. — Това, според мен, е най-точното представяне на Теуранг. Господин и госпожо Фарго, това е Златният човек.
Сам и Реми замълчаха, взряха се в рисунката и се опитваха да осмислят думите на Карна.
— Да не ни би да се опитвате да ни кажете, че това създание е било…
— Живо в средновековен Мустанг? Не, разбира се, че не. Подозирам, че Теуранг е далечен братовчед на Арди, навярно много по-късно липсващо звено, но със сигурност на милиони години. Имам и други рисунки, където Теуранг е с всички характеристики на Арди: ръце, способни да държат, противопоставени на пръстите палци… Други рисунки пък показват лицето му.
— Защо се нарича Златния човек? — попита Сам.
— Според легендата, когато бил изложен в Кралския дворец в Ло Мантанг, Теуранг бил сглобен и оформен така, че приличал на човек. През 1315 г., малко след основаването на кралството, първият владетел Аме Пал решил, че видът на Теуранг не е достатъчно внушителен. Позлатили костите му, а очните кухини украсили със скъпоценни камъни, както и върховете на пръстите. Зъбите, повечето от които били здрави, били покрити със златен лист.
— Сигурно е бил страхотна гледка — отбеляза Реми.
— „Безвкусица“ е моят термин — отвърна Карна, — но кой съм аз да споря с Аме Пал?
Реми попита:
— Да не би да намеквате, че хората тук са развили теорията за еволюцията преди Дарвин?
— Теория — не, вярване — да. За трийсетте си години тук, намерих текстове и рисунки, от които става ясно, че жителите на Мустанг твърдо са вярвали, че човекът е произлязъл от други създания и по-точно от примати. Мога да ви покажа пещерни рисунки, на които е изобразен ходът на еволюцията. И по-важното, въпреки популярните схващанията, Теуранг е бил почитан не в религиозен смисъл, а в исторически.
— Откъде се е появила легендата? — попита Сам. — Къде и кога са открили Теуранг?
— Никой не знае, или аз поне не съм открил някаква информация за това. Надявам се, преди да умра, да успея да отговоря на този въпрос. Може би вашето откритие ще се окаже изгубеното парче от пъзела.
— Мислите ли, че в кутията, която открихме, е Теуранг?
— Не, освен ако не е станала ужасна грешка. Едно от уменията, които Пазителите е трябвало да усвоят, е било ориентиране по звездите. Не, сигурен съм, че сте открили Пазителя там, защото там му е било наредено да отиде.
— Какво тогава мислите, че има вътре?
— Или нищо, или следа към рожденото място на Теуранг, където е трябвало да бъде занесен през 1421 г.
— Каква следа? — попита Реми.
— Диск от злато, около десет сантиметра в диаметър, гравиран със символи. Когато се използва заедно с още два диска и специална карта, той сочи мястото, където трябва да е Теуранг.