— Нищо друго ли не знаете? — попита Сам.
— Знам как се казва мястото.
— Как?
— Древният превод е малко сложен, но бихте познали популярното му название — Шангри-Ла.
20.
Ло Мантанг, Мустанг, Непал
Карна се засмя:
— Май мислите, че ви поднасям?
— Не ни приличате на такъв човек — каза Сам, — но трябва да признаете, че Шангри-Ла си е измислица.
— Така ли? Какво знаете за това място?
— Това е утопия. Хората си го представят като долина някъде в Хималаите, пълна с абсурдно щастливи и безгрижни хора.
— Сам, забрави да кажеш и „безсмъртни“ — добави Реми.
— Да, извинявай. И безсмъртни.
— Така я описва Джеймс Хилтън през 1933 г. в романа си „Изгубеният хоризонт“. Поредният пример за това как популярната култура идеализира и изкривява една пленителна и може би вярна история.
— Слушаме ви с внимание — каза Реми.
— В повечето азиатски култури човек може да открие трошички информация за Шангри-Ла. Тибетците го наричат Нге-Беюл Кимпалунг. Вярват, че е в района Макалу-Барун или в планините Кунлун, или — това е последният кандидат, древният град Цапаранг в Западен Тибет. Няколко места в Индия също се борят за тази чест, както и десетки места в Китай, включително Юннан, Съчуан, Джондиан… Добавете Бутан и долината Хунза в Северен Пакистан. Стигнахме до най-интересната част — както знаете, нацистите са се прехласвали по окултното. Една от целите на експедицията, в която е участвал Люис „Були“ Кинг през 1938 г. била да открие Шангри-Ла. Били сигурни, че това е домът на древна господарска раса, арийци, неповлияни от времето и генетичните примеси.
— Не знаехме… — каза тихо Реми.
— Може би крал Чарли не търси Теуранг, а Шангри-Ла — предположи Карна.
— Всичко е възможно — отвърна Сам. — Но Кинг не ми прилича на човек, който вярва в свръхестественото, било то с реални корени или не. Ако не може да го докосне, да го види, да го помирише…
— Или да го продаде… — добави Реми.
— … тогава не го интересува — довърши Сам. — Какво мислите вие? Предполагам, смятате, че е реално място? От всички възможности, коя ви се струва най-подходяща?
— Нито една от тях. Проучванията и инстинктът ми подсказват, че за хората на Мустанг Шангри-Ла е представлявал извор — едновременно рождено място и място за вечен покой на Теуранг, когото са смятали за свой предтеча. Подозирам, че това, което днес наричаме Шангри-Ла е там, където Теуранг е бил открит. Не мога да кажа колко отдавна, но това е мнението ми.
— А ако трябва да заложите на конкретно място? — попита Реми.
— Мисля, че тибетската етимология предлага отговора: „шанг“, което се произнася още „цанг“, в комбинация с „ри“ значи планина, а „ла“ значи проход.
— Значи, прохода на планината Цанг.
— Не съвсем. На кралския диалект на Мустанг „ла“ значи още и клисура или каньон.
— Каньонът Ярлунг Цангпо! — възкликна Сам. — Това е обширна територия. Колко беше дълга реката, която тече през него? Двестатина километра?
— Повече — рече Карна. — Той е по-голям от вашия Гранд каньон. А планините са гъсто залесени. Част от най-обезсърчаващия терен в света.
— Ако сте прав за местоположението и за легендата — каза Реми, — нищо чудно, че точното място е останало тайна толкова време.
Карна се усмихна.
— Тримата заедно може би сме по-близо до това да намерим Шангри-Ла, както и Златния човек, отколкото всеки друг човек досега.
— Може би — отбеляза Сам, — но все още не сме намерили нищо. Казахте, че са ви нужни и трите диска. Да кажем, че кутията при Селма съдържа един от тях. Нужни ни са още два.
— И картата — допълни Реми.
— Тя е най-малкият ни проблем — каза Карна. — Открил съм четири претендента за истинската карта и поне един от тях ще ни свърши работа. Колкото до другите два диска… Какво ще кажете за Балканите?
Сам и Реми се спогледаха.
— Веднъж ядохме развалено агнешко в България, но иначе нямаме нищо против — каза Реми.
— Радвам се да го чуя — усмихна се лукаво Карна.
— Това, което ще ви кажа, не съм споделял с другиго. Въпреки уважението, с което се ползвам тук, не съм сигурен как хората от моята втора родина биха реагирали на теорията ми.
— Събудихте любопитството ни — каза Сам.
— Преди три години открих текстове, които мисля, че са били писани от личния секретар на краля в седмиците преди нашествието през 1421 г.