— Какви текстове?
— Нещо като личен дневник. Кралят, разбира се, е бил наясно с размерите на нахлуващата вражеска армия и е бил съгласен с пророчеството за предстоящата гибел на Мустанг. Освен това се съмнявал дали Пазителите ще успеят да изпълнят задълженията си. Изглежда е имал чувството, че шансовете им са незначителни. И бил убеден, че някой от близкото му обкръжение е предател и дава информация на врага. Тайно възложил на най-елитния сред Пазителите — мъж, познат като Дакал, задачата да пренесе Теуранг в Шангри-Ла. В два от трите сандъка, уж съдържащи дисковете, той поставил два фалшификата. Само в един сандък дискът бил истински.
— А двата истински диска? — попита Реми.
— Дал ги на двама православни свещеници.
Последните думи на Карна бяха толкова изненадващи, че Фарго бяха сигурни, че не са чули добре.
— Моля? — рече невярващо Сам.
— Година преди нашествието Ло Мантанг бил посетен от двама свещеници от Източната православна църква.
— Било е през петнайсети век — каза Реми. — По онова време най-близкото средище на Православната църква е било… — тя сви рамене, като не успя да се сети как да продължи.
— На територията на съвременен Узбекистан — помогна й Карна. — На повече от две хиляди километра оттук. И за да отвърна на незададения ви въпрос, не, не съм срещал в нито една църковна история да се споменават православни мисионери толкова на изток. Но имам нещо по-добро, скоро ще стигна и до него. Както пише в дневника на краля, той посрещнал мисионерите и скоро те станали негови приятели. Няколко месеца след като свещениците пристигнали, някой се опитал да убие краля. Свещениците му помогнали. Единият дори бил ранен. Кралят се убедил, че тези двама чужденци са част от пророчеството, изпратени, за да може някой ден Теуранг отново да се върне в Ло Мантанг.
— Затова им дал по един диск и ги върнал по родните им места — предположи Реми.
— Точно така.
— Моля ви, кажете ми, че сте открил нещо за тях — каза Сам.
Карна се усмихна.
— Открих. Отец Бесим Мала и отец Матей. И двете имена фигурират в архивите на Православната църква от петнайсети век. И двамата били изпратени в Самарканд, Узбекистан, през 1414 г. След смъртта на Чингис хан, отслабването на Монголската империя и възхода на Тамерлан, Православната църква искала да вкара неверниците в християнската вяра, така да се каже.
— Какво се е случило с безстрашните свещеници? — попита Реми.
— Мала умрял през 1436 г. на албанския остров Сазани, а Матей — шест години по-късно в София, България.
— Времето се връзва — каза Сам. — Ако са тръгнали от Ло Мантанг през 1421 г., година и нещо след това ще да са се върнали на Балканите.
Сам и Реми потънаха в мисли.
Карна каза:
— Малко фантасмагорично, нали?
— Добре, че го казахте — отвърна Сам. — Не исках да звуча грубо.
— Не се обиждам. Знам как звучи. И имате пълното право да сте скептични. Самият аз цяла година след като открих дневника се опитвах да го изоблича. Напълно неуспешно. Ето какво ви предлагам — ще предам записките си на тази ваша Селма. Ако тя може да обори теорията ми, така да бъде. Ако ли не…
— Балкани, дръжте се, идваме! — засмя се Реми.
Карна взе от спалнята лаптопа си и го постави на масичката за кафе пред себе си. Вкара единия край на интернет кабела в лаптопа, а другия — в контакт, който вероятно водеше до сателитната чиния.
Скоро лицето на Селма се появи на монитора. Иззад раменете й се подаваха Пийт Джефкоут и Уенди Кордън, а зад тях се виждаше работното помещение в дома на Фарго в Сан Диего. Както можеше да се очаква, Селма беше в работната си униформа — очила с рогови рамки на синджир и тениска на цветни петна.
Като се нагаждаше към трисекундното забавяне на сигнала, Реми представи Карна на тримата им сътрудници и след това им разказа докъде са стигнали. Селма, както й беше обичаят, не разпитваше, докато Реми говореше, а след това мълча цяла минута, докато подреждаше получената информация в главата си.
— Интересно — каза накрая тя.
— Само толкова ли? — попита Сам.
— Е, предполагам, че дипломатично сте казали на господин Карна колко пресилено звучи теорията му.
Джак Карна се позасмя.
— Казаха ми, госпожо Уондраш.
— Селма.
— Тогава, Джак.
— Материалите от проучванията ви в дигитален формат ли са?
— Разбира се.