Селма даде на Карна връзка с офисния сървър и каза:
— Качете ги тук и ще започна да ги пресявам. Междувременно ще предам сандъка на Пийт и Уенди. Вие тримата може да се опитате да го отворите.
След двайсет минути всички записки на Карна бяха качени на сървъра. Почти толкова време беше необходимо на Джак, за да убеди Сам и Реми да подремнат в стаята за гости. След това заедно с Пийт и Уенди се заеха с кутията. Карна първо поиска да види снимки на сандъка във висока разделителна способност, включително и близки снимки на символите по него.
Взря се в тях на екрана на лаптопа, като току накланяше глава в различни посоки. Накрая, мърморейки под нос, той се изправи, тръгна по коридора и минута след това се върна с книжчица, подвързана с червен плат. Запрелиства я и след още няколко минути възкликна:
— Аха! Както си и мислех — символите са на лова и един от многото кралски диалекти. Надписът трябва да се чете отвесно, от дясно наляво. Грубият превод гласи: „Чрез осъществяване, благоденствие, чрез съпротива, гнет…“
Уенди каза:
— Мисля, че съм чела нещо такова в една книга за самопомощ.
— Не се съмнявам — засмя се Карна, — но в случая това е предупреждение, нещо като проклятие. Предполагам, че този текст го има на всички сандъци на Пазителите.
Пийт се включи:
— Накратко, текста казва нещо като „откарай това до целта му и ще откриеш щастието; попречи му да достигне целта си и си прецакан“, така ли?
— Впечатляващо, младежо — засмя се Карна. — Не бих използвал тези думи, разбира се, но уловихте същината на съобщението.
— Това съобщение за Пазителите ли е било? — попита Уенди.
— Не мисля. Било е към врага или който се сдобие със сандъка чрез нечисти методи.
— Но ако езикът лова е бил толкова рядък, кой би могъл да го разчете, освен благородниците на Мустанг?
— Не е важно кой ще го прочете. Проклятието си остава, независимо дали можеш да го прочетеш, или не.
— Безкомпромисна работа — отбеляза Пийт.
— Да огледаме самия сандък, какво ще кажете? В една от снимките на Реми забелязах съвсем тънък шев по долния край.
— И ние го забелязахме — каза Уенди. — Чакайте, мисля, че я имаме отблизо…
След няколко клика изображението изпълни екрана на Карна. Той го гледа няколко минути и каза:
— Виждате ли шева, за който говоря? Който прилича на поредица от осем тирета?
— Да — каза Пийт.
— А под него другия шев, непрекъснатия?
— Да.
— Забравете за него, той е за отвличане на вниманието. Ако не бъркам, прекъснатият шев е ключалка с комбинация.
— Цепнатините са изключително тънки — каза Уенди. — Как ще…
— Около два милиметра. Ще ви трябва нещо тънко и здраво, което да вкарате в цепнатините. Във всяка от тях трябва да има месингов или бронзов фланец, всеки с три настройки — горна, средна и долна.
— Чакайте — каза Уенди. — Смятам… Това са над шест хиляди и петстотин възможни комбинации.
— Не е чак толкова стряскащо — рече Пит. — С достатъчно време и търпение човек би могъл да намери верните.
Карна каза:
— Вярно е, само че имаш право само на един опит. Ако не уцелиш комбинацията, вътрешният механизъм ще се заключи автоматично.
— Това усложнява нещата.
— Още не сме започнали със сложностите, момчето ми. Когато преодолееш комбинацията, започва истинското предизвикателство.
— Как така? — попита Уенди. — Какво е то?
— Чували ли сте за китайска кутия?
— Да.
— Това пред вас е майката на всички китайски кутии. По едно стечение на обстоятелствата, мисля, че разполагам с комбинацията за първоначалния заключващ механизъм. Ще започваме ли?
Три часа по-късно Сам и Реми, вече будни и с по чаша чай в ръка, се присъединиха към Карна, точно навреме за да чуят възклицанието на Пийт: „Успях!“
На екрана се виждаха той и Уенди, надвесени над сандъка на Пазителя. Бяха го осветили ярко с халогенна лампа.
Отвори се нов прозорец с лицето на Селма:
— Какво успя?
— Това е китайска кутия — отвърна Уенди. — Когато се справихме с комбинацията, се появи тесен панел с три малки дървени копчета. Следвахме указанията на Джак и натиснахме едното. Отвори се нов панел, с него още копчета и т.н. Колко направихме, Джак?
— Шейсет и четири. Остава едно. Ако сме си свършили работата, ще се отвори. Ако ли не, може да загубим съдържанието завинаги.