— Как така? — попита Сам.
— О, боже, забравих да спомена капана, нали? Толкова съжалявам!
— Споменете го сега — каза Реми.
— Ако кутията съдържа диск, той виси в основното отделение. По стените на това отделение би трябвало да има стъкленици с киселина. Ако последното движение е погрешно или се опитате да отворите отделението насила… — Карна въздъхна — оставаме с обезобразена буца злато.
— Дано греша — каза Селма, — но не мисля, че вътре има диск.
— Защо? — попита Пийт.
— Вероятности. Сам и Реми се натъкват на един-единствен сандък на Пазител и той е този с истинския диск? Не ми се струва много вероятно.
— Но не са се натъкнали на него случайно, нали? — намеси се Карна. — Следвали са стъпките на Люис Кинг, прекарал поне седем години в търсене на Теуранг. Каквито и да са били мотивите му, едва ли е тършувал напразно онзи ден в клисурата Чобар. Изглежда така и не е намерил гробницата на Пазителя, но подозирам, че е знаел, че сандъкът не е празен.
Селма помисли.
— Има логика — отвърна простичко тя.
— Има само един начин да разберем — рече Сам. — На кого ще се падне честта? Пийт… Уенди?
Пийт каза:
— Благородството ми е в кръвта. Давай, Уенди!
Уенди си пое дълбоко въздух, посегна и натисна едно от копчетата. До пръстите й се отвори квадратна дупка, широка не повече от три сантиметра.
Карна каза тихо:
— Сега внимателно опипай отвътре с кутре, докато не усетиш квадратен бутон.
— Добре, напипах го.
— Плъзни бутона… чакай… надясно — не, наляво! Наляво!
— Наляво — повтори Уенди. — Сигурен ли сте?
Карна се поколеба за миг и после кимна.
— Да, наляво!
— Добре, натискам.
През тонколоните на лаптопа се чу прищракването на дърво.
Уенди извика:
— Капакът се отвори!
— Сега внимателно го вдигни право нагоре. Ако е там, дискът ще е от долната страна.
С много бавни движения Уенди се зае да повдига капака сантиметър по сантиметър.
— Не е лек.
— Не го клати — прошепна Карна. — Още малко…
Пийт дрезгаво каза:
— Виждам да виси връв. Прилича на нещо като хирургически конец.
Уенди продължи да повдига.
Халогенната светлина се отрази в нещо твърдо и заоблено — проблесна злато.
— Бъди готов, Питър — каза Карна.
Уенди вдигна капака докрай. Останалата част от връвта се вдигна от кутията, а в края й — златен диск с диаметър десет сантиметра.
Пийт посегна към него с гумени ръкавици. Уенди постави диска в дланите му, а той го премести на поднос на масата.
Всички въздъхнаха с облекчение.
— Сега идва трудната част — каза Карна.
— Какво? — стресна се Уенди. — Това не беше ли тя?
— Боя се, че не, скъпа. Сега трябва да разберем дали разполагаме с истинския диск.
21.
Вльора, Албания
Часовникът на таблото на фиата показа девет часа сутринта, точно когато Сам и Реми подминаха табелата Вльора. Вторият по големина град в Албания, с повече от сто хиляди жители, се разполагаше в уютен залив на западния бряг на Адриатическо море, а зад него се издигаха високи и стръмни планини.
Ако Сам и Реми имаха късмет, той още бе дом на един от дисковете на Пазителите.
Час след като Уенди и Пийт успяха да извадят златния диск от сандъка и заедно с Карна се заеха да проучват произхода му, лицето на Селма се появи отново в прозореца за чат на лаптопа на Карна.
В характерния си лаконичен стил, тя рече:
— Джак, методите ти на проучване са безупречни. Сам, Реми, мисля, че теорията му за двамата свещеници е добра. Друг е въпросът дали ще намерим тях и дисковете им.
— Какво още успя да откриеш? — попита Сам.
— По времето на смъртта си и Мала, и Матей са били митрополити, дълбоко уважавани в църковните си общини. И двамата са основавали църкви, училища и болници навсякъде в родните си страни.
— Което предполага, че гробовете им няма да са просто двуметрови дупки в земята.
— Не открих подробности по този въпрос, но има логика — отвърна Селма. През петнайсети и шестнайсети век ПЦ…
— Кое? — попита Реми.
— Православната църква. ПЦ, особено по местните църкви на Балканите и в южна Русия, погребвали подобни личности с големи почести в крипти или гробници.
— Въпросът е — включи се Карна, къде точно?