— Още работя по Матей, но в аналите на църквата пише, че митрополит Бесим Мала е погребан във Вльора, Албания.
Докато чакаха Селма да им даде по-точни координати, Сам и Реми обиколиха Вльора, като се дивяха на прекрасната архитектурна смесица от гръцки, италиански и средновековни мотиви. Малко преди обед двамата спряха на паркинга на хотел „Болоня“, който гледаше към сините води на пристанището. Седнаха в едно кафене, обградено от палми.
Сателитният телефон на Сам иззвъня. Той включи разговора със Селма на високоговорител.
— И Джак е на линия — каза Селма. — Имаме…
— Каквито и да са новините, Селма, просто ни ги кажи — рече Реми. — Твърде сме уморени, за да си избираме кое първо.
— Всъщност, новините са само добри.
— Давай тогава — каза Сам.
Чу се гласът на Джак Карна:
— Мисля, че дискът е истински. Не мога да съм сто процента сигурен, докато не го сверя с картите, за които ви говорих, но съм оптимист.
Селма каза:
— Колкото до гробницата на Бесим Мала, мога да стесня периметъра ви на търсене до малко над квадратен километър.
— Под водата ли е? — попита скептично Сам.
— Не.
— В гъмжащо от алигатори блато? — включи се и Реми.
— Не.
— Нека пак аз позная — каза Сам. — В пещера е.
Карна отвърна:
— Трети страйк, ако мога да си позволя американския идиом. Според проучванията ни, митрополит Мала е бил погребан в гробището на манастира „Св. Мария“ на остров Звернец.
— Къде е той? — попита Реми.
— На десет километра северно от Вльора. Намерете си място с безжичен интернет и ще прехвърля конкретните данни на айпада ви, госпожо Фарго.
Починаха си малко в кафенето. Сам и Реми си поръчаха вкусен албански обяд — агнешки кюфтета с мента и канела, питки с лютив спанак и гроздов сок със захар и горчица. По щастлива случайност кафенето разполагаше с безплатен интернет, така че имаха възможност да разгледат пътния си пакет, както го наричаше Селма. Както можеше да се очаква, указанията бяха изчерпателни — точния маршрут, местната история и карта на манастира. Единственият детайл, който липсваше, беше точното местоположение на гроба на митрополит Мала.
Сам и Реми платиха и се отправиха на север. След около петнайсет километра спряха в Звернец и последваха знака към лагуната Нарта — спокойна и обширна, над трийсет квадратни километра.
Свиха по черния път край лагуната и Сам продължи на север, докато стигнаха до застлан с чакъл празен паркинг.
Сам и Реми излязоха и се разтъпкаха. Времето беше нетипично топло, над двайсет градуса. Грееше слънце, а единствените облаци бяха на хоризонта над сушата.
— Предполагам, че това е целта ни — посочи Реми.
Тесен пешеходен мост свързваше сушата с малък остров на триста метра от тях. На острова се виждаха четирите сгради на манастира „Св. Мария“. Отличаваха се със средновековен стил, а целият манастир заемаше около осем хиляди квадратни метра площ.
Спряха до началото на моста и Реми нервно го изгледа. Разпадащите се мостове, на които попаднаха първо в клисурата Чобар, а след това по пътя към тайните разкопки на Кинг в долината Лангтанг, определено й бяха повлияли повече, отколкото си мислеше.
Сам я прегърна през раменете.
— Здрав е. Инженер съм, Реми. Манастирът е туристическа атракция и десетки хиляди хора прекосяват този мост всяка година.
Тя го изгледа косо.
— Фарго, нали не ми го казваш, само за да ме успокоиш?
— Бих ли направил такова нещо?
— Може би.
— Не и сега. Хайде! — Той я окуражи с усмивка. — Ще минем заедно. Все едно ходим по тротоар.
Реми кимна.
— Добре.
Сам я хвана за ръка и двамата закрачиха по моста. На половината път тя спря отново и се усмихна.
— Мисля, че съм по-добре.
— Излекувана ли си?
— Не бих казала, но съм добре. Да вървим.
След няколко минути стигнаха до острова. Отдалеч манастирът им се стори почти безупречен — избелени от слънцето стени и червени керемидени покриви. Сега, когато бяха близо, Сам и Реми установиха, че сградите са имали и по-добри времена. Липсваха керемиди, а няколко от стените или се рушаха, или бяха хлътнали. На една от камбанариите й липсваше покрива, а камбаната се беше килнала доста на една страна.
Добре поддържана пътека се виеше през двора на манастира. Тук-там по стрехите се гушеха гълъби, гукаха и се взираха любопитно в новодошлите.