Като я оставиха да се занимава с това, Сам и Реми се върнаха с фиата във Вльора, където се разположиха в импровизирания си щаб — кафенето на хотел „Болоня“. От столовете си виждаха в далечината остров Сазан, точица земя, стърчаща над сините адриатически води.
Селма им се обади след час.
— Какво ще кажете за каяци?
— Стига да се държат добре с нас — пошегува се Сам.
Реми го перна по ръката.
— Давай, Селма.
— В северния край на полуострова има район за развлечения: плажове, скално катерене, пещери, изкуствени заливчета за плуване и други такива. Оттам до остров Сазан разстоянието е около три километра. Но има и уловка — не допускат моторизирани превозни средства и затварят по залез. Предполагам, че предпочитате да вършите лукавствата си нощем?
— Добре ни познаваш — отвърна Сам. — Предполагам, намерила си надеждно място, откъдето да си вземем каяци.
— Да. Позволих си да ви наема два.
— Ами времето и приливите?
— Донякъде облачно и спокойно. Утре сутрин обаче започва буря. Според морските карти, които успях да открия, теченията в залива са относително слаби, но ако преминете твърде на изток от остров Сазан и полуострова, вече сте в Адриатика. От прочетеното ми се струва, че подводните течения там са безмилостни.
Сам каза:
— С други думи, еднопосочно пътуване на юг към Средиземно море.
— Ако стигнете до там, без да ви…
— Да, разбрахме, Селма — прекъсна я Реми. — Не бива да ходим на изток.
Сам и Реми се спогледаха и кимнаха едновременно. Сам попита:
— Селма, колко остава до мръкване?
Както се оказа, падането на нощта бе сред най-незначителните им грижи. Магазинът, който се намираше в Орикум, курортно градче на петнайсет километра южно от Вльора, предлагаше богат избор от каяци, всички в ослепително червено, жълто или оранжево, или в комбинация от тези цветове, все едно извадени от картина на Полък. Понеже нямаха време да обикалят за по-трудно видими варианти, те взеха двата най-добри каяка, както и гребла и спасителни жилетки.
След като минаха набързо и през една железария, се върнаха във Вльора. Както и в Катманду, потърсиха магазин за военна екипировка и си купиха по един черен комплект дрехи: ботуши и чорапи, дълго бельо, вълнени панталони, плетени шапки и широки пуловери, които да скрият оранжевите им жилетки. Приключиха пазаруването с една торба дребни неща за всеки случай и две черни раници.
Сам покара през зоната за развлечения няколко минути, но не видяха никого. Паркингите и плажовете бяха празни. От една надвиснала над морето скала огледаха водите и отново не видяха никого.
— Може би сезонът още не е започнал — предположи Сам. — Училището още не е свършило.
— Трябва да предположим, че ще има патрули — каза Реми. — Военноморските сили или местна полиция.
Сам кимна.
— Права си.
Ако полицаите откриеха фиата, или щяха да ги глобят, или да го вдигнат с паяк. Във всеки случай нямаха нужда от подобни усложнения. Още по-зле, местните власти можеха да решат, че има двойка туристи, изгубени в морето, което пък щеше да привлече вниманието на бреговата охрана — точно това, което Сам и Реми се опитваха да избегнат.
След двайсет минути обиколки по черните пътища, Сам откри обрасъл с храсталаци изход за оттичане на дъждовни води. Скри фиата сред гъстата растителност. След това под ръководството на Реми така подредиха клони от храстите, че автомобилът да не се вижда от пътя.
Отдръпнаха се да се полюбуват на работата си.
— Англичаните можеха да те използват преди десанта в Нормандия — отбеляза Сам.
— Имам дарба — съгласи се през смях Реми.
С раници на гръб, двамата повлякоха каяците си надолу към едно заливче, което забелязаха по-рано. По-малко от десет метра широк, с тънък слой бял пясък, проливът към морето беше дълъг двеста метра и извит и така ги скриваше от любопитни погледи.
Оставаха им четирийсет и пет минути до залез-слънце и двамата се заеха да поукрасят каяците си. Нашариха страничните части с черна и сива боя. Направиха същото и с горните и долните страни, така че накрая не остана нищо от оригиналните неонови цветове. Произведението на Сам, макар да вършеше работа, нямаше артистичния плам на Реми. Цветовете на нейния каяк приличаха досущ на камуфлажа на боен кораб от Първата световна война.