Сам отстъпи няколко крачки назад, огледа каяците и каза:
— Сигурна ли си, че не си била във военноморските сили в предишния си живот?
— Може. — Тя кимна към каяка му. — Имаш ли нещо против?
— Не, давай смело.
След няколко минути и половин флакон боя, каякът на Сам вече приличаше на нейния. Тя се обърна към него:
— Какво мислиш?
— Чувствам се… по-малко мъж.
Реми го целуна и се усмихна.
— Ако това ще те утеши, твоят е по-голям от моя.
— Много смешно. Да се преобличаме.
Облякоха черните си дрехи, а свалените напъхаха в торби, които прибраха в задната част на каяците.
След като приключиха с всичко, седнаха на пясъка да погледат падащото слънце и как сенките се удължаваха върху водата. Лека-полека мракът обгърна протока.
Извлякоха каяците до водата, скочиха в тях и се избутаха навътре с греблата. Скоро вече плаваха. Десетина минути се упражняваха да маневрират и да свикнат с греблата и баланса, докато не се увериха, че са готови.
Сам водеше, а Реми го следваше. Напредваха, а греблата им просъскваха едва чуто във водата. Скоро се показа излазът, а оттатък него — огромен воден килим. Както им бе казала Селма, небето беше отчасти облачно, а в морето се отразяваше бледата луна. На три километра пред себе си, почти право на север, виждаха мъничко парче земя — остров Сазан.
Сам ненадейно спря. Вдигна юмрук: „Спри“. Реми извади греблото от водата, постави го на коленете си и зачака. С бавни и внимателни движения, за да не остане неразбран, Сам посочи ухото си, а след това към върха на скалата вдясно.
Изминаха десет секунди.
Тогава Реми чу — първо двигател, а след това слабо изпискаха спирачки.
Сам се обърна към Реми, посочи скалния отвес, постави греблото във водата и пое натам. Реми го последва. Сам завъртя каяка си успоредно на скалата, завъртя се на място и помогна на Реми с ръка върху предната част на нейния каяк.
— Военноморска охрана? — прошепна Реми.
— Да се надяваме, че не е.
Застинаха, взрени нагоре.
На ръба на скалата припламна клечка кибрит, угасна и я замени светещият връх на цигара. На мъждивата светлина Сам зърна периферията на фуражка. Пет минути чакаха мъжа да си изпуши цигарата. Накрая той се обърна и се върна откъдето бе дошъл. Отвори се врата и се затвори. Двигателят забръмча, колата се отдалечи, а под гумите й захрущя чакъл.
Сам и Реми почакаха още пет минути, за да са сигурни, че мъжът няма да се върне, и отново тръгнаха.
След няколкостотин метра стана ясно, че прогнозата на Селма за вълнението бе точна също като тази за времето. Сам и Реми не се изненадаха, а и знаеха че океанът е изменчиво създание — дори и леко подводно течение, не повече от един възел, щеше да затрудни пресичането и щеше да ги принуди непрестанно да променят курса си. Не успееха ли, щяха неизбежно да се озоват насред Адриатика, на път към Гърция.
Скоро откриха правилния ритъм, като гребяха в унисон и бързо скъсяваха разстоянието до Сазан. На половината път спряха, за да си починат. Реми застана с каяка си до Сам, поседяха и помълчаха, докато вълните леко ги полюшваха.
— Патрул — ненадейно се обади Реми.
От североизток, от посоката на базата, се показа голяма бързоходна моторница, която зави и носът й се насочи право към тях. Сам и Реми наблюдаваха и чакаха, вцепенени. Макар и добре маскирани, каяците им нямаше да убегнат от погледа на патрулите на светлината на прожекторите.
Отпред на моторницата блесна прожектор, премина по южния бряг и отново угасна. Патрулът продължи да приближава.
— Хайде — мърмореше Сам. — Връщайте се, връщайте се!
Моторницата сви на изток.
Реми се включи в увещанията:
— Браво на теб! Продължавай натам!
Така и стана. Навигационните светлини на моторницата избледняха и накрая се сляха със струпаните в далечината светлинки на Вльора.
Сам погледна жена си.
— Готова?
— Готова!
Преодоляха оставащия километър и половина за около двайсет минути. Вече бяха разучили острова с „Гугъл Земя“ и Сам бе избрал къде да слязат на брега.
Островът бе дълъг около пет километра, а в най-широката си част бе около километър и половина. Формата му напомняше на Сам за риба. Военната база беше на гърба на рибата, в един залив на североизток, а Сам и Реми щяха да слязат на опашката й, в най-южния край, близо до старите укрепления от Втората световна война.