— Ще сме там не по-късно от утре по обед — каза Сам на Реми. — Приготвила ли си ми указания?
Реми се усмихна и вдигна айпада си.
— Готови сме.
Сам превключи на скорост и потеглиха.
На малко повече от половин километър от целта им айпадът на Реми стана излишен. Табели на кирилица и латиница ги поведоха по бул. „Васил Левски“, после покрай парламента и Академията на науките до площада, където се издигаше символа на София, катедралата „Св. Александър Невски“.
Позлатените куполи на храма се извисяваха внушително на петдесет метра, а камбанарията й — на още десетина над тях.
Реми зачете от пътеводителя:
— Дванайсет камбани с общо тегло двайсет и четири тона, вариращи от десеткилограмови до десеттонни.
— Впечатляващо! — отвърна Сам, докато се движеше с потока автомобили около катедралата. — И оглушаващо, предполагам.
Обиколиха два пъти оградения от дървета площад, след това Сам се вмъкна в една странична уличка и паркира.
И двамата знаеха, че катедралата е само отправна точка. Селма и Карна бяха съгласни, че митрополит Матей е умрял в София през 1442 г., ала нито един от тях не беше успял да открие подробности за гроба му. Надяваха се библиотекарят на храма да ги упъти.
Излязоха от колата и скоро се озоваха на площада, където се смесиха с потока от туристи. Стигнаха до западната част на катедралата и изкачиха стъпалата към огромните дървени порти. Една руса жена с кок им се усмихна и каза нещо на български — въпрос, ако се съдеше по интонацията. Дочуха думата „английски“, предположиха какво ги пита и повториха:
— Английски.
— Добре дошли в катедралата „Св. Александър Невски“. С какво мога да ви помогна?
— Бихме искали да говорим с библиотекаря — отвърна Реми.
— Библиотекар? О, имате предвид архивиста.
— Да.
— Съжалявам, тук няма такъв.
Сам и Реми се спогледаха озадачено. Реми извади айпада си и показа на жената файла от Селма, кратко обобщение на структурата на Българската православна църква. Реми посочи откъса и жената замърда устни безмълвно.
— А — каза тя разбиращо, — това е стара информация. Сега този човек работи в Синодалната палата.
Жената посочи на югозапад към една сграда, потънала в зеленина.
— Отидете там и ще ви помогнат.
— А какво е Синодална палата?
Жената превключи на пътеводителски жаргон:
— Синодалната палата е мястото, където работи Светият синод — неколцина митрополити, които на свой ред избират патриарха и други важни длъжностни лица в Българската православна църква. Традицията на Синода води началото си от йерусалимските апостоли.
Жената се усмихна и наклони глава с неизречен въпрос: „Нещо друго?“
Сам и Реми й благодариха, обърнаха се и тръгнаха към палатата. Вътре застанаха пред гишето за информация и обясниха защо са дошли — проучвали историята на Православната църква за една книга. Поканиха ги да седнат и да изчакат. След час се появи свещеник в черно расо и с прошарена брада. Заведе ги в кабинета си, където стана ясно, че говори много малко английски, а Сам и Реми — още по-малко български. Свещеникът повика преводач. Сам и Реми повториха историята си и извадиха писмото от издателя си, което Уенди им беше скалъпила на „Фотошоп“. Свещеникът слушаше внимателно и поглаждаше брадата си, докато преводачът четеше.
— Боя се, че не можем да ви помогнем — рече преводачът, повтаряйки думите на свещеника. — Записките, които търсите, не са в палатата. В катедралата са ви дали грешна информация.
— А знаете ли къде можем да ги намерим? — попита Сам.
Преводачът попита, а свещеникът присви устни, поглади отново брадата си, вдигна телефона и поговори с някого. След малко затвори. Преводачът каза:
— Архивите от онзи период са в църквата „Света София“.
— А къде се намира тя? — попита Реми.
— Право на север — отвърна преводачът. — На сто метра оттук, оттатък площада.
Сам и Реми бяха там след десет минути и този път почакаха само половин час, преди някакъв свещеник да ги въведе в кабинета си. Той говореше английски много добре, затова бързо ги уведоми, че не само гидът от „Св. Александър Невски“, но и свещеникът от Синода грешат.
— Историческите документи отпреди първия български екзарх, Антим Първи, са в „Св. Св. Кирил и Методий“.
— Какво е това?
— Това е Народната библиотека, разбира се.