Казаха на Софка, че ще се върнат след малко и излязоха на верандата. Набраха Селма и поискаха конферентен разговор с нея и Джак Карна. Изчакаха две минути и когато се включи и Карна, Сам им разказа какво е положението.
Реми попита:
— Джак, какво точно ти е нужно от дисковете, за да ги съвместиш с картата? Самият диск или символите по него?
— Подозирам, че и двете. Има ли възможност онази жена да ви го даде за известно време?
— Едва ли — отвърна Сам. — Тези предмети са огромна гордост за нея. Тревожа се, че ако попитаме, ще заподозре нещо. Сега ни помага и съдейства и не искаме това да се промени.
Селма попита:
— Джак, приличат ли си дисковете по форма и размери?
— От проучванията си съдя, че са почти идентични. Ще знаем със сигурност, когато сравним първия с този, който извадихме от сандъка.
Реми каза:
— Селма, каква ти е идеята?
— Рано е да се каже, госпожо Фарго, но ако изчакате малко… — Линията от нейната страна прекъсна и се включи след три минути. — Мога да направя диск — рече тя, все едно не беше прекъсвала. — Е, не аз, но приятел на приятел може да го репликира съвършено, ако разполага с достатъчно снимки.
Сам каза:
— Предполагам, че имаш списък с конкретни изисквания към снимките.
— Сега ви го изпращам.
Софка се съгласи да фотографират колекцията на Матей в замяна на малко дарение за поправка на покрива. Сам и Реми веднага се върнаха в София и следвайки указанията на Селма и списъка за пазаруване се сдобиха с две професионални мащабни триъгълни линии, обръщателна платформа, трисантиметрова черна стойка, върху която да сложат диска, и осветление и триножник за фотоапарата на Реми.
Върнаха се в Кътина в четири часа. Половин час по-късно вече снимаха. Гледаха да проявяват интерес към всеки предмет, за да не стане подозрителна Софка. Оставиха диска последен. Отегчена от заниманията им, Софка слезе в кабинета си.
— Щеше да е много по-лесно, ако бяхме безскрупулни — отбеляза Сам.
— Приеми, че така си осигуряваме добра карма, а и кой знае колко дават за кражба на исторически артефакти в България.
— Два добри аргумента.
Когато сглобиха кабинката за снимане и поставиха бял ленен екран отзад, Сам разположи осветлението според указанията на Селма. Реми постави стойката на обръщателната платформа, а диска — на стойката и направи няколко близки кадъра на двете лица на диска. Продължи да снима като следваше указанията, дадени от Селма.
— Осемстотин снимки — каза Реми накрая и се изправи иззад триножника.
— Колко е общата им големина?
Реми погледна екрана на фотоапарата.
— Еха! Осем гигабайта. Определено няма да минат през имейла.
— Мисля, че знам как да се справим с това. Да си прибираме нещата и да тръгваме.
Последва бърз разговор със Селма, която на свой ред говори с Руб, който пък говори с приятелите си в „Софийски академични архивни услуги“. Благодарение на това, когато Сам и Реми пристигнаха в София към шест и половина, офисът им все още беше отворен. Както и при първото си посещение, двамата трябваше само да се представят и да кажат кодовата фраза — различна всеки път, за да ги допуснат в съседен офис с компютърен терминал. Високоскоростният интернет качи снимките на сървъра на Селма за по-малко от три минути. Сам почака да получи потвърждение, след което с Реми се върнаха във фиата.
— А сега накъде? — попита тя.
Сам се поколеба. Откакто тръгнаха за Катманду, животът им се задвижи на такива обороти, че нямаха възможност да помислят.
— Мисля да се приберем у дома и да се прегрупираме.
— Напълно подкрепям.
27.
Голдфиш Пойнт, Ла Джола, Калифорния
— Чудесно… Благодаря! — Селма затвори и се обърна към групичката около работната маса — Сам, Реми Пийт и Уенди, и им каза: — Беше Джордж. Моделът на диска е готов. Изпраща го по куриер.
— Нямам търпение да видя как изглеждат осемстотин снимки в три измерения — засмя се Реми.
Щом пристигнаха след изморителния полет София — Франкфурт — Сан Франциско — Сан Диего, Сам и Реми се видяха за малко с екипа си, а след това спаха десет блажени часа. Освежени и що-годе преодолели часовата разлика, те събраха отново екипа, за да разберат кой докъде е стигнал.
— Няма значение колко е добър моделът — каза Пийт, — не може да се сравнява с оригинала.
Двата диска блестяха в поставките си под ярките халогенни лампи.