Сега семейство Фарго се взираха мълчаливо в острова пред себе си.
— Малко е трудно за проумяване, нали? — промълви Реми.
— Определено е така — съгласи се Сам.
Никакво образование и опит не можеха да ги подготвят за откритото на Пулау Легунди. Случайно намерената корабна камбана край брега на Занзибар се разрасна в поредица от находки, които щяха да занимават археолози, историци и антрополози поколения напред.
Двукратният зов на морска сирена изтръгна Сам от размисъла му. Той хвърли поглед вляво — на почти километър от тях, дванайсетметрова лодка от бреговата охрана на Суматра идваше право към тях.
— Сам, да не си забравил да платиш горивото в магазина за лодки под наем? — подкачи го Реми.
— Не, но използвах фалшивите рупии, които ми бяха подръка.
— Ясно.
Лодката скъси разстоянието до тристатина метра, след което се обърна надясно, а после — наляво, в сърповиден завой. Лодката на бреговата охрана застана успоредно на лодката на Реми и Сам, на около трийсет метра от тях. През високоговорител се чу английски със силен индонезийски акцент:
— Привет! Вие ли сте Сам и Реми Фарго?
Сам вдигна ръка утвърдително.
— Моля, изчакайте. Водим ви някого.
Сам и Реми се спогледаха озадачено — не очакваха никого.
Лодката ги обиколи веднъж и скъси още разстоянието. После спря на по-малко от метър вляво от централната им част. Двигателят постепенно утихна.
— Поне изглеждат дружелюбни.
За последно чужд плавателен съд ги бе приближавал в Занзибар. Пак беше патрулна лодка, но на нея бяха монтирани едрокалибрени картечници, а моряците имаха гневен вид и носеха автомати „Калашников“.
— Засега са дружелюбни, да — съгласи се скептично Реми.
На кърмовата палуба на патрулката, между двама полицаи със сини униформи, стоеше дребничка азиатка на четирийсет и няколко години, с изпито, ъгловато лице и почти войнишка прическа.
— Позволявате ли да се кача? — попита жената. Английският й бе безупречен, акцент почти не си личеше.
Сам сви рамене.
— Позволяваме.
Двамата полицаи пристъпиха напред, сякаш се готвеха да й помогнат да прескочи между лодките, но тя не им обърна внимание и с една-единствена плавна стъпка премина от фалшборда на индонезийската лодка в тази на Фарго. Обърна се към Сам и Реми, която бе застанала до съпруга си. Жената ги изгледа с невъзмутими черни очи и им подаде една визитна картичка. На нея пишеше само „Жилан Шъ“.
— Какво можем да направим за вас, госпожице Шъ? — попита Реми.
— Моят работодател, Чарлс Кинг, иска да му доставите удоволствието да се срещне с вас.
— Извинете ни, но не познаваме господин Кинг.
— Чака ви на борда на личния си самолет на частния терминал за чартърни полети в покрайнините на Палембанг. Желае да разговаря с вас.
Макар английският на Жилан Шъ да беше безупречен, звучеше смущаващо сковано, сякаш жената говореше на автоматик.
— Тази част я разбрахме — каза Сам. Върна й визитката. — Кой е Чарлс Кинг и защо иска да се срещне с нас?
— Господин Кинг ми разреши да ви споделя, че става дума за ваш познат, господин Франк Олтън.
Това привлече вниманието на Сам и Реми. Олтън бе не просто познат, а близък, дългогодишен приятел, бивш полицейски офицер от Сан Диего, който бе станал частен детектив. Със Сам се познаваха от уроците по джудо, които посещаваха заедно. Сам, Реми, Франк и съпругата му Джуди имаха постоянна уговорка за вечеря веднъж месечно.
— Какво за него? — попита Сам.
— Господин Кинг желае да говори лично с вас по въпроса за господин Олтън.
— Много неща не ни казвате, госпожице Шъ — рече Реми. — Искате ли да ни споделите защо?
— Господин Кинг желае…
— … да говори с нас лично — довърши вместо нея Реми.
— Да, точно така.
Сам погледна часовника си.
— Моля, кажете на господин Кинг, че ще се срещнем се него в седем часа.
— Това е след четири часа — каза Жилан. — Господин Кинг…
— Ще трябва да почака — рече Сам. — Имаме работа, която трябва да свършим.
По досега стоическото изражение на лицето на Шъ премина гняв, но изчезна, почти незабавно. Тя просто кимна и каза:
— В седем. Моля, не се бавете.
Без да продума, жената се обърна, скочи като газела и се приземи на фалшборда на патрулната лодка. Избута с рамо полицаите и се скри в каютата. Единият полицай вдигна шапка за поздрав. След десет секунди моторът отново зарева и лодката се отдалечи.