— На външен вид, да — отвърна Сам. — Но като полза… Стига да ни насочи накъдето трябва, ще е също толкова ценен, колкото златния.
Селма попита:
— Вярвате ли на нещо от това?
— На нещо от кое?
— Пророчеството, теорията на Джак, че Теуранг е еволюционното липсващо звено, Шангри-Ла… на което и да е от тези неща.
Реми отвърна:
— Ами, както каза и Джак, имаме само рисунки на Теуранг. Кой знае колко от тях са основани на митове и колко — на преки наблюдения. Мисля, че теорията му е достатъчно убедителна, за да довършим това, което сме започнали.
Сам кимна утвърдително.
— Колкото до Шангри-Ла… Много легенди се раждат от малко зрънце истина. В модерната популярна култура Шангри-Ла е синоним на рая. За хората в Мустанг е била просто мястото, където Теуранг е бил открит и където е трябва да се върне. Местата всъщност нямат значение, важно е значението, което им придаваме.
— Сам, това е почти поетично — каза Реми.
Той се усмихна.
— Имам моменти на вдъхновение.
Интеркомът изжужа. Селма отговори, след което излезе. Върна се с картонена кутия. Отвори я, погледна съдържанието и го извади. Постави модела на диска на празната поставка.
Дискът почти не се различаваше от другите.
— Впечатляващо! — заяви Сам. — Добра работа, Селма!
— Благодаря, господин Фарго. Да се обадим ли на Джак?
— След малко. Първо мисля да се чуем с крал Чарли. Искам да го раздразня достатъчно, за да проговори.
— Какво имаш предвид? — попита Уенди.
— В зависимост от това колко са надеждни източниците му в Мустанг, може да е повярвал, че ни е удавил в Кали Гандаки. Да видим дали няма да го сварим неподготвен. Селма, може ли да ми осигуриш стабилна линия на високоговорител тук?
— Да, господин Фарго. Един момент.
Скоро се чу сигналът за свободно. Чарли Кинг вдигна почти веднага:
— Кинг на телефона.
— Добро утро, господин Кинг — каза Сам. — Сам и Реми Фарго са на телефона.
Настъпи миг тишина, след което последва експанзивно възклицание:
— Добро и на вас! Не съм ви чувал от известно време. Поразтревожих се да не се отметнете.
— И от какво има да се отмятаме?
— Пуснах приятеля ви. Сега е ваш ред да ми предадете каквото сте открили.
— Чарли, мисля, че бъркаш желанието с реалността. Договорката беше да се видим с Ръсел и Марджъри и да се споразумеем.
— Мътните да те вземат, синко, какво мислиш, че значи това? Аз ви дадох Олтън и вие трябва да ми дадете, каквото искам.
Реми каза:
— Решихме, че си нарушил споразумението, Чарли.
— Какви ги дрънкаш?
— Говоря за „водача“, когото нае, за да ни убие в Мустанг.
— Нищо такова не съм…
Сам го прекъсна:
— Няма значение. Наредил си на децата си или на жена си да свършат тази работа.
— Така ли мислиш? Ами, докажи го!
— Мисля, че можем и нещо повече! — отвърна Сам. До него Реми оформи с устни „Какво?“, а той й отговори по същия начин: „Импровизирам.“
Кинг каза:
— Фарго, заплашвали са ме по-корави и по-богати мъже от теб. Мия си подметките с кръвта им кажи-речи всеки ден. Какво ще кажеш да ми дадете, каквото искам, и ще се сбогуваме като приятели.
— Твърде е късно за това — за частта с приятелите, имам предвид. Колкото до това, което търсиш и което баща ти е търсил през целия си живот, то наистина е у нас. Стои точно пред мен.
— Глупости!
— Ако си внимателен с обноските, може да ти пратим и снимка. Първо, защо не ни обясниш защо толкова те интересува това?
— А какво ще кажеш да ми обясните какво сте открили?
— Дървен кубичен сандък, притежание на войник, мъртъв от около половин хилядолетие.
Кинг не отвърна веднага, но чуха напрегнатото му дишане. Накрая промълви:
— Наистина е у вас!
— У нас е. И ако не започнеш с обясненията, ще го отворим и ще видим сами какво има вътре.
— Не, стойте! Недейте!
— Кажи ни какво има вътре!
— Може да са две неща: голямо нещо с формата на монета или купчина кокали. И в двата случая едва ли ви интересуват.
— А защо интересуват теб?
— Не е ваша работа!
От другата страна на масата Селма вдигна показалец иззад лаптопа си. Сам каза:
— Господин Кинг, изчакайте за миг!
Без да изчака отговор, Пийт посегна към високоговорителя и натисна бутона за изключване на звука.