Селма каза:
— Забравих да ви кажа. Поразрових се из тийнейджърските години на Кинг. Попаднах на блога на бивш репортер от „Ню Йорк таймс“. Жената твърди, че преди три години, по време на интервю, попитала Кинг нещо, което не му харесало. След като я изгледал на кръв, той прекратил интервюто, а след два дни я уволнили. От тогава не може да си намери работа. Кинг се бил погрижил за това.
— Какъв е бил въпросът? — попита Реми.
— Защо в гимназията всички му викали Адолф.
— Така ли? Само това? — попита Сам.
— Да, само това.
Уенди каза:
— Знаем, че Люис Кинг е бил нацист само номинално, а Чарли не е имал нищо общо с това, така че защо…
— Децата са си такива — отвърна Реми. — Помисли за малко, Люис Кинг е отсъствал от живота на Чарли. Отгоре на това, навсякъде са тормозили Чарли за нацистките му корени. От наша гледна точка не е много, но за хлапе, за тийнейджър… Сам, това може да е слабото място на Кинг. Тогава е бил сприхаво хлапе без власт. Сега е сприхав милионер с повече власт от някои президенти.
Сам помисли. Кимна на Пийт, който отново натисна бутона на високоговорителя.
— Извинявай, Чарли. Докъде бяхме стигнали? А, да, сандъкът. Каза, че съдържа или монета, или някакви кости, нали?
— Да.
— И за какво са трябвали на баща ти? За някакъв нацистки окултен ритуал? Нещо, което Химлер и Адолф са измислили?
— Млъквай, Фарго!
— Баща ти цял живот е търсил това нещо. Откъде може да си сигурен, че не е бил свързан с някоя тайна нацистка организация?
— Предупреждавам те… Затваряй си устата!
— Затова ли искаш Златния човек, Чарли? Опитваш се да довършиш това, което маршируващият ти с изпънати крака баща не е могъл?
От другата страна нещо тежко се стовари върху дърво и последва статичен шум. Чу се гневният глас на Кинг:
— Не съм нацист!
— Крушата никога не пада далеч от дървото, Чарли. Ето какво мисля, че се е случило. Баща ти е научил за съществуването на Теуранг по време на експедицията през 1938 г. и след като сте се преместили в САЩ, е продължил да те надъхва. В извратените ви умове Теуранг се е превърнал в някакъв Свети Граал. Люис изчезва, докато го търси, но добре те е обучил. Няма да си позволиш да…
— Копелето мръсно! Идиотът! Изостави майка ми сама в Германия, после направи същото, когато пристига и тук! Майка ми изгълта шише хапчета, а той дори не се върна за погребението й. Уби я и дори не й показва уважение! Добрият стар ексцентрик Люис! Не му пука какво говорят за него и не схвана, че се превърна в мой голям проблем… Всеки ден, всеки проклет ден ги слушах как си шепнат зад гърба ми — „Хайл, Хитлер! Хайл, Хитлер!“ И все пак ги победих! Всички победих! Сега мога да ги купя и продам всичките наведнъж. Мислите, че търся Златния човек, защото е бил толкова важен за баща ми? Че съм някакво вярно синче? Що за глупост! Когато се добера до това нещо, ще го стъпча на пихтия. И ако има Бог, баща ми ще гледа! — Кинг направи пауза и се изсмя. — А и вие ми лазите по нервите още от самото начало. Проклет да съм, ако ви позволя да ми отнемете моето!
Сам не отвърна веднага. Погледна към Реми и разбра, че са на едно мнение — съжаляваха детето Чарли Кинг, но той вече не беше дете, а налудничавата му мисия да отмъсти на мъртвия си баща бе струвала живота на много хора.
Сам каза:
— Това ли било? Кинг, ти убиваш, отвличаш и заробваш хора, заради това нещо? Ти си социопат!
— Фарго, не знаеш какво…
— Знам какво си сторил. И знам какво можеш да сториш още, докато свърши всичко това. Ще ти обещая нещо, Кинг — не само няма да получиш Златния човек, но и ще те пратим в затвора.
— Фарго, слушай ме сега! Ще убия…
Сам прекъсна разговора.
Край масата се възцари мълчание.
— Звучеше леко неразположен — рече тихичко накрая Селма.
Всички избухнаха в смях. Когато смехът позатихна, Реми каза замислено:
— Въпросът е, ако изпълним обещанието си, дали Кинг ще свърши в затвора или в стая с меки стени?
Трисули, Непал
Отчасти от любопитство, отчасти от нужда полковник Жу се беше съгласил на късната среща. Сътрудничеството му със странноликите американски мелези досега му носеше чудесни дивиденти, но вече знаеше истинските им самоличности и тази на баща им. Жу искаше да промени условията на сделката. Дразнеше го колко малко бе искал от тях за… помощта, която им оказваше. Лесно организираше превоза на вкаменелостите до Лхаса и прекарването им през митницата, но никак не беше лесно да открива надеждни дистрибутори за такова огромно количество незаконна стока — а от тази вечер щеше да е и много по-скъпо.