Малко преди полунощ отвън се чу двигател на джип. Двамата войници зад полковника станаха от столовете си и приготвиха автоматите си.
— Този път наредих да ги претърсят — каза той на хората си. — Но бъдете бдителни.
Един от пазачите отвън влезе в стаята, кимна на Жу и отново излезе. След миг Марджъри и Ръсел Кинг се появиха от мрака под мъждукащата керосинова лампа. Не бяха сами. Грациозна китайка със сурово лице пристъпи пред тях и по позите на двамата Кинг Жу разбра, че жената ще говори.
След това забеляза приликите в очите, носа и скулите. Майка и децата й! Интересно! Жу реши да разиграе козовете си. Стана и кимна на жената.
— Госпожа Кинг ли да ви наричам?
— Не. Шъ. Жилан Шъ.
— Моля, седнете!
Жилан седна на пейката и сплете пръсти на масата. Младите Кинг останаха прави, в пози, подобни на тези на войниците на Жу. Самият той седна.
— На какво дължа това удоволствие? — попита той.
— Съпругът ми иска нещо от вас.
— Така ли?
— Да. Първо иска да разберете следното: знаем, че не се казвате Жу и че не сте полковник. Името ви всъщност е Фенг и сте генерал.
Сякаш по вените на Фенг затече ледена вода. С усилие на волята, той скри паниката си.
— Така ли било?
— Така! Знаем всичко за вас, включително и другите ви незаконни дейности: търговия с огнестрелно оръжие, контрабанда на хероин и така нататък. Знаем също така кой в йерархията е ваш приятел и кой — враг.
Всъщност, съпругът ми е в много добри отношения с един генерал на име Гау. Познавате ли го?
Фенг преглътна мъчително. Всичко се разпадаше пред очите му.
— Да — едва промълви той.
— Генерал Гау не ви е приятел, нали?
— Не.
— Ясно ли ви всичко? — попита Жилан Шъ.
— Да.
— Да поговорим за партньорството ни. Съпругът ми всъщност е доволен от услугите ви и иска да ви предложи петнайсет процента увеличение на всички трансакции.
— Това е много щедро.
— Съпругът ми е наясно с този факт. Иска и една услуга от вас.
Още докато отговаряше, Фенг се ругаеше наум.
— Услугата предполага липса на компенсация.
Студените обсидианови очи на Жилан се впиха във Фенг, преди тя да отвърне с леден глас:
— Не се изразих правилно. Може би „задача“ е по-правилна дума. Разбира се, той ще се радва да ви компенсира с двеста хиляди щатски долара, но само ако успеете.
Фенг скри усмивката си.
— Това е справедливо. Какво е естеството на задачата?
— Има едни хора — двама души, по-точно, които заплашват бизнес интересите ни тук. Очакваме в близките седмици да пътуват покрай границата, може би дори да влязат в Тибетския автономен регион. Искаме да пресечете пътя им.
— Ще трябва да сте по-конкретна.
— Да ги заловите, докато дойдем, или да ги убиете. Ще ви дам заповедта, когато настъпи моментът.
— Колко близо до границата ще пътуват?
— На някои места ще са на по-малко от няколко километра от нея.
— Тя е дълга стотици километри. Как да открием двама души на такъв широк периметър?
— Не бъдете несговорчив — каза Жилан и в гласа й се прокраднаха студени нотки. — Командвате четиринайсет хеликоптера Харбин З-9 с инфрачервени радари, камери за нощно виждане, противовъздушни и противотанкови ракети.
Фенг въздъхна.
— Извънредно добре сте осведомена.
— Поверените ви хора също така са разположени на седемдесет и девет наблюдателници по границата. Не е ли така?
— Така е.
— Подозираме, че тези двама души ще преодолеят по-откъснатите райони с хеликоптер. В Непал не са много компаниите, които предлагат подобна услуга. За да улесним задачата ви, ще наблюдаваме тези компании.
— А защо не пресечете пътя на тези хора, преди да се качат на някой хеликоптер?
— Ще им позволим да… завършат мисията си, преди да предприемете действия срещу тях.
— Каква е мисията им?
— Търсят нещо. Искаме да го намерят.
— Какво търсят?
— Не е нужно да знаете. Генерале, обясних ви какво се иска от вас — имате цялата информация, която ви е нужна. Така че, ако обичате, решавайте!
— Приемам. Ще ми е нужна информация за целите.