Жилан бръкна в предния си джоб и извади карта за фотоапарат. Плъзна я по масата към Фенг и се изправи.
— Бъдете готов, когато се обадя.
28.
Джомсом, Непал
Сам и Реми бяха наясно, че са разярили лъв, когото досега само дразнеха и затова поискаха Селма да им намери алтернативен път до Мустанг.
Всички знаеха, че Теуранг е някъде в Хималаите, а Кинг пък знаеше, че Фарго, ще трябва да се върнат в Непал. Сам и Реми изобщо не се съмняваха, че Ръсел и Марджъри Кинг, заедно с майка си Жилан, ще се оглеждат за тях. Само времето щеше да покаже какво могат да предложат Кинг, но Сам и Реми решиха да внимават много, докато свърши приключението им.
След поредица маратонски полети се озоваха в Ню Делхи, Индия, откъдето продължиха с кола на триста и петдесет километра югоизточно до град Лукнау. Там наеха едномоторен самолет за оставащите четиристотин километра до Джомсом. Бяха напуснали градчето — разпределителна станция за туристи преди по-малко от седмица и сега изпитваха леко усещане за дежа вю. Усещането се усили, когато се насочиха към терминала сред тълпи от тръгнали на преход туристи и гидове, надпреварващи се за клиенти.
Както им обеща Джак Карна, минаха през митницата без въпроси и проблеми. На тротоара пред терминала ги очакваше поредното видение от скорошното им минало — непалец до бяла тойота „Ленд круизър“, вдигнал табела с името им.
— Мисля, че търсите нас — каза Сам и му подаде ръка.
Мъжът се здрависа с тях.
— Аз съм Аджай. Господин Карна ме помоли да ви кажа, че най-новата риба на Селма се казва Апистограма инириде. Правилно ли го произнесох?
— Да — отвърна Реми. — А как я е кръстила?
— Фродо. — В дългите си разговори Селма и Джак Карна бяха открили, че и двамата са запалени фенове на „Властелинът на пръстените“. — Да? Окей? — попита Аджай с усмивка.
— Окей — отвърна Сам. — Води ни!
Аджай не само беше по-добър водач от предишния, но и много по-добър шофьор и се справяше майсторски с безкрайните завои и опасности на дефилето на Кали Гандаки. Осем часа по-късно стояха пред вратата на Джак Карна в Ло Мантанг.
Той ги прегърна топло. Кифличките и чаят ги чакаха във всекидневната. Когато се настаниха и постоплиха, Сам и Реми извадиха дисковете и ги поставиха на масичката пред Карна.
Той ги зяпа цяла минута, почти без да примигне, а на устните му играеше полуусмивка. Накрая вдигна всеки от дисковете и ги огледа внимателно. Моделът го впечатли почти толкова, колкото и истинските дискове.
— Като че ли е почти същият като оригинала, нали? Вашата Селма… опасна жена е, трябва да призная.
Реми се усмихна на Сам. Женската й интуиция й бе подсказала за искрата, пламнала между Джак и Селма, ала Сам беше отхвърлил подозренията й. Сега й кимна, убеден.
— Единствена по рода си е — заяви Сам. — Е, мислиш ли, че ще свършат работа?
— Не се съмнявам! Аджай ще ни закара до пещерите утре сутрин. С малко късмет, до края на деня ще сме открили нещо подходящо. От там нататък просто ще следваме картата до Шангри-Ла.
— Нищо никога не е толкова просто — каза Реми. — Повярвайте ни!
Карна сви рамене.
— Както кажете. — Наля им още чай и им поднесе кифличките. — Сега, разкажете ми повече за Селма и страстта й към тропическите риби и чая.
На следващата сутрин станаха преди съмване и момчето — помощник на Карна им сервира английска закуска: бекон, пудинг, домати на грил и гъби, пържен хляб, наденички и сякаш бездънни купи чай. Накрая Сам и Реми не можеха да сложат нито трошица повече в устата си и побутнаха чиниите си настрана.
— Това ли закусваш обикновено? — Реми попита Карна.
— Разбира се.
— Как оставаш във форма?
— Обикалям много по пущинаците. Да не говорим за студа и височината.
Тук човек гори калории невероятно бързо. Ако не си доставям поне по пет хиляди калории на ден, започвам да губя тегло.
— Може да откриеш фитнес-лагер тук — предложи Реми.
— Добра идея — отвърна Карна и се изправи. — Така! Десет минути до тръгване. Аджай ще ни чака при портата!
След десетина минути излязоха от дома на Карна и скоро круизъра ги заклатушка на югоизток към подножията на планините. На три километра от града, малко след като превалиха едно възвишение, пейзажът се промени рязко. Меките заоблени хълмове станаха по-високи и се нащърбиха. Почвата смени цвета си от сивкава в кафеникава, а храсталаците оредяха съвсем. Крузърът се заклатушка, когато Аджай пое по изпълнената с малки и големи канари шир. Скоро ушите на Сам и Реми изпукаха.