Аджай ги спря:
— По-добре изчакайте тук. Пушпа е сгониер — портиер. Господин Карна му е добре познат, но подобни хора обикновено не вярват на непознати.
Карна и Пушпа продължиха разговора още няколко минути, старецът кимна и потупа Карна по раменете. Той се върна в крузъра.
— Пушпа ни разреши да продължим. Ще каже на един местен водач да ни чака при първите пещери.
— Как ще му каже? — попита Реми. — Не виждам никакви…
— Ръчно — отвърна Карна.
Посочи една остра скална издатина на върха на срещуположното възвишение. Там стоеше човек. Пушпа вдигна ръка и даде няколко сигнала с пръстите и дланта си. Човекът в далечината сигнализира на свой ред и се скри зад скалата. Карна каза:
— Докато стигнем, всички местни ще знаят, че идваме с разрешение.
— Значи, без гневни селяни с вили.
— Пушки — поправи съпругата си Сам.
Карна се усмихна окуражително.
— Без нито едно от двете. Тръгваме ли?
Поеха на изток, следвайки извивките на клисурата в продължение на три километра, докато не излязоха в едно пресъхнало речно корито. На около четиристотин метра след един мост в подножието на поредния хълм-термитник се гушеха няколко подобни на гомпа здания. Хълмът беше висок над сто метра и се простираше докъдето стигаше погледът на север и юг.
Аджай подкара крузъра към моста. Минаха на отсрещната страна и щом наближиха селцето сипеите и канарите отстъпиха на меки заоблени форми, покрити с фин ръждивокафяв пясък. Аджай спря автомобила до ниска каменна стена, която обграждаше селището. Излязоха на студения вятър. Пясък зашиба по якетата им.
— Остричък е, нали? — отбеляза Карна.
Сам и Реми му кимнаха, докато вдигаха качулките си. Сам надвика воя на вятъра:
— От тук пеша ли сме?
— Да. Натам. — Карна посочи към термитниците. — Хайде! — и ги поведе през пролука в стената по обграден от камъни път. В края им се изпречи плет от храсталаци. Карна продължи вляво. Излязоха на малък калдъръмен площад с бълбукащ фонтан в средата. Наоколо бе пълно със сандъчета, преливащи от червени и морави цветя.
— Отклоняват част от реката за напояване, канализация и фонтани обясни Карна. — Обичат фонтани.
— Прекрасно е! — възкликна Реми.
Не бе нужно много въображение, за да види човек откъде са тръгнали легендите за Шангри-Ла, помисли си тя. Насред най-негостоприемния пейзаж, сред който някога бяха бродели със Сам, те се озоваха в оазис. Бе неочаквано и много приятно.
На една дървена пейка седеше нисък мъж на средна възраст с кариран вълнен анорак и бейзболна шапка.
Той вдигна ръка за поздрав и се приближи до тях. Прегърнаха се с Карна и поговориха, а после Карна представи Сам и Реми.
— Намасте… намасте — каза мъжът с усмивка.
Карна също го представи:
— Това е Пушпа. — Преди да успеят да попитат, Карна добави: — Да, горе-долу същото като Пушпа от гомпата. Поне за нас звучи така — за тях интонацията е всичко. Пушпа ще ни заведе до пещерите. Ще пийнем чай с него, а после се залавяме за работа.
29.
Джомсом, Непал
С раници на гръб малката групичка се върна по стъпките си до колата, подмина я и последва Пушпа покрай скалната стена, първо на юг, а след това на изток от другата страна на селото чак до подножието на възвишенията — термитници.
— Внезапно се почувствах много дребна — подметна Реми през рамо.
— Много! — съгласи се с нея Сам.
Когато зърнаха скалите за пръв път, може би от разстоянието, а може би и заради фантасмагоричната им форма, те заприличаха на семейство Фарго на декор от научнофантастичен филм. Сега, когато двамата стояха в сянката им, ги обзе страхопочитание.
Пушпа беше спрял и търпеливо чакаше Сам и Реми да спрат да зяпат и да снимат. Повървяха още десетина минути и стигнаха до процеп в скалната стена — малко по-висока от Сам. Един по един всички се промъкнаха през отвора и се озоваха на пътека, подобна на тунел. Над главите им гладките ръждивокафяви стени почти се докосваха и между тях оставаше само тясна ивица синьо небе.
Пътеката се виеше все на изток, докато накрая Сам и Реми изгубиха представа колко време са вървели. Пушпа им даде знак да спрат. Отзад се обади Аджай:
— Сега ще се катерим.
— Как? — попита Реми. — Нямаме екипировка.
— Не ни и трябва. Варовикът е трошлив и обикновените клинове силно го повреждат. Пушпа и приятелите му са направили път за нас.