Сам сръбна последната глътка чай и каза:
— Снощи си мислех…
— И говореше насън — добави Реми.
— Искаш да построиш нещо, нали?
— Мумифицираните ни приятели в гондолата са дошли с балон. Защо не се измъкнем по същия начин? — Реми отвори уста, но Сам продължи: — Не, няма да възкресяваме техния балон. Мисля си по-скоро за… — Сам затърси правилната дума… — Франкенбалон.
Реми кимаше разбиращо.
— Част от техния такелаж, част от нашия… — Очите й се озариха. — Парашута!
— Прочете ми мислите. Ако успеем да го оформим и да го затворим, мисля, че имам идея как да го надуя. Трябва само да ни изкара от тази долина и да стигнем до една от ливадите на юг. Не повече от шест-седем километра. Оттам би трябвало да можем да стигнем пеша до някое селце.
— Всичко това си остава едно голямо „ако“.
— Това ни е специалността, Реми. Ето какво, на тези температури няма да оцелеем повече от пет дни. Може би дотогава ще дойде спасителен екип, но никога не съм бил особен фен на „може би“.
— А трябва да мислим и за китайците.
— И за тях също. Но въпреки това не виждам други варианти. Залагаме си живота някой да дойде да ни спаси или се измъкваме сами… или загиваме, опитвайки да се измъкнем сами.
— Вариантът е само един. Опитваме! Да си построим дирижабъл.
Първото нещо, с което се заеха, бе да огледат с какво разполагат. Докато Реми внимателно сортираше намереното, Сам издърпа стария такелаж от пукнатината и откри парчета от старите балони.
— Били са поне три — предположи Сам. — Вероятно четири. Виждаш ли тези парчета? Приличат на рамка, виж как се събират към върха. В тях са били балоните.
— Това е коприна — добави Реми. — Много дебела коприна.
— Само си представи, Реми — почти десетметрова гондола, висяща на четири копринени балони в клетки… ракитени и бамбукови подпори, обтяжки от сухожилия. Чудя се как са го държали във въздуха. Как са управлявали горещия въздух в балоните? Как биха…
Реми хвана лицето на Сам между дланите си и го целуна.
— После ще фантазираш, скъпи, става ли?
— Става.
Започнаха да отделят различните части — обтяжките на една страна, опорната конструкция на друга. После внимателно вдигнаха мумиите от гондолата и разплетоха от тях последните части от такелажа.
— Много ми се ще да знам историята им — каза Реми.
— Очевидно са използвали преобърнатата гондола за подслон — каза Сам. — Може би пукнатината се е отворила внезапно и само тези двамата са успели да се задържат.
— Но защо са останали тук?
Сам сви рамене.
— Може би са били твърде немощни. Използвали са бамбука и въжетата, за да си направят малка платформа.
Реми, която оглеждаше мумиите отблизо, добави:
— Немощни и осакатени. Този има счупена бедрена кост, на няколко места, доколкото виждам, а този… Виждаш ли вдлъбнатината на хълбока? Или е изкълчена, или е с фрактура. Ужасно! Просто са лежали и са чакали да умрат.
— Ние няма да ги последваме — заяви Сам. — Може би ще загинем в зрелищна експлозия с Франкенбалон, но няма да умрем по техния начин.
Реми се приведе и вдигна една от бамбуковите тръби. Беше широка колкото бейзболна бухалка и дълга метър и половина.
— Сам, тук има букви. Издълбани са на повърхността.
— Сигурна ли си? — Сам надникна зад рамото й. Веднага разпозна езика. — Това е италиански.
— Прав си. — Реми прокарваше пръсти по бамбука, докато с другата си ръка обръщаше тръбата. — Но ето този надпис не е. — Посочи тя едно място близо до края.
Миниатюрно квадратче, не по-голямо от сантиметър и половина, ограждаше четири азиатски символа.
— Не може да бъде — промълви Реми. — Не ги ли позна?
— Не! А трябваше ли?
— Сам, това са същите четири символа като от сандъка на Теуранг.
35.
Северен Непал
Сам понечи да продума, но затвори уста.
Реми продължи:
— Знам какво си мислиш, Сам, но съм сигурна! Помня как пиех чай и зяпах същите тези символи на лаптопа на Джак.
— Вярвам ти. Просто не разбирам как… — Сам направи пауза и сбърчи вежди. — Освен ако… Когато се приземихме тук, на какво разстояние бяхме от последните координати?
— Хосни каза, че са на по-малко от километър.
— Значи горе-долу на толкова разстояние от пътя, по който Дакал би поел. Ами ако е умрял някъде тук?
Реми кимна.