— В такъв случай откъде сте сигурни, че е мъртъв — продължи упорито тя. — Щом не сте намерили тяло.
— Имаше… имаше много кръв. — Амон обиколи с поглед залата, осъзнавайки, че не е избрал подходящото място за подобен разговор. — Съжалявам, Раиса. Трябваше да си замълча, но… хубавото е, че убийствата вероятно ще престанат. Същата нощ е намерено и друго тяло. Шив Конър, главатарят на Южняците. И той е бил измъчван като другите. Смятаме, че Гривник е станал жертва на отмъщение заради него.
— А може и да не е имал нищо общо. Сигурно и Шив, и Гривник са убити от едни и същи хора. Ако Гривник изобщо е мъртъв. — Тя вдигна поглед, изпълнен с пробудена надежда. — Много е хитър. Ами ако само е искал да ни заблуди, че е мъртъв? Гвардията го издирва от толкова време! Вероятно просто е решил да изчезне за малко.
Амон не отвърна, но съжалението, изписало се на лицето му, я вбеси.
— Добре! — тросна се тя, преглъщайки парещите си сълзи. — Ти печелиш. Мъртъв е. Доволен ли си?
Амон я погледна, сякаш го е ударила.
— Рай, недей така, не исках да…
— Трябва да се връщам на танцовата площадка — заяви тя и стана сред шумолене на сатен. — Списъкът ми с партньори е доста дълъг.
Изскочи през завесата, отделяща масата от танцовата площадка, без да се замисля и се блъсна право в Мика Баяр.
Той я хвана за лактите и я спря да не падне.
— Ето къде си била. Търсих те навсякъде. — Взря се в лицето ѝ. — Какво има? Плачеш ли?
— О — подсмъркна Раиса и си избърса бузите. — Нищо ми няма. Просто ядох доста люти чушки.
— Люти чушки? — засмя се Мика. — Тази вечер отвсякъде ни дебнат опасности. Лейди Хересфорд например е по-студена от Блуден връх по време на зимното слънцестоене. Опитах да си открадна една целувка от нея, но пазвантите ѝ едва не ми скочиха на врата.
— А принцеса Марина? — попита Раиса с мисълта, че тамронските порядки вероятно му се харесват. — Много е красива.
Дори прекалено.
— В момента искам да танцувам с нашата принцеса — обяви той с грациозен поклон. — Току-що се изплъзнах на лелите и бабите. Да се възползваме от шанса.
Поведе я към танцовата площадка, тъкмо когато оркестърът подхващаше валс.
— Защо не танцуваш с някое момиче, което ще ти е от полза? — попита шепнешком Раиса още при първата им обиколка на балната зала. — Миси Хакам седи доста унило в онзи ъгъл. А и си наясно, че принцеса Марина е дошла, за да я ухажваш.
Говореше самата истина и все пак ѝ се искаше да запази Мика Баяр само за себе си.
— Разумно е да извлечеш максималното от тържеството. Родителите ти сигурно са вложили цяло състояние в него.
— Това и правя — пошушна ѝ той и я придърпа по-близо от общоприетото. Пръстите му прогаряха кожата ѝ през фината материя на роклята. Главата ѝ отново започваше да се замайва, но дали от виното?
— Или вече си завоювал, когото трябва? — подхвърли безразсъдно тя. — И остава да подготвиш брачния договор? Или си запланувал някоя романтична среща за по-късно тази вечер?
— Само едно момиче искам да завоювам — увери я той и се приведе да прошепне в ухото ѝ: — Само едно сърце искам да спечеля.
— О, не — възропта вяло тя. „Не си пилей ласкателствата по мен“, прииска ѝ се да му каже, но нещо възпираше думите в гърлото ѝ. Явно остроумието ѝ се беше изпарило. Затова се предаде и отпусна глава върху гърдите му, заслушана в ритъма на сърцето му през плата на дрехата. Дори ароматът му ѝ действаше опияняващо.
„Само една чаша вино съм изпила“, помисли си тя.
Струваше ѝ се, че Мика е способен да посрещне всеки неин коментар с хитроумен отговор. Затова просто му подари още три танца. С всяко завъртане се чувстваше все по-безплътна в обятията му, сякаш лека-полека се изпаряваше.
— Може ли да… да си вземем нещо за хапване? — попита накрая с надежда храната да ѝ помогне да се поосвести.
— Естествено — съгласи се той и я поведе през лабиринта от черно-бели платове към уединена масичка. Настани я в стола и за дълъг момент отпусна горещите си длани върху раменете ѝ.
После явно се бе отдалечил, без тя да усети. Дори музиката ѝ се струваше позатихнала, сякаш всички други се намираха далече, далече.
Мика се върна с отрупани чинии и две чаши вино и я изтръгна от унеса ѝ като от дълбок сън. Придърпа стол до нейния и седна толкова близо, че краката им се допираха. После преметна ръка през раменете ѝ, положи главата ѝ върху своето рамо и започна да ѝ дава малки хапки храна.
Поднесе чашата вино до устните ѝ и тя понечи да откаже, но в същия момент отпи глътка.