Жарава се бе променил, и то към лошо. Открай време имаше слабо, крехко телосложение, но сега изглеждаше изпит, почти мършав. Да не би да боледуваше от нещо? Или гневът, който носеше със себе си, изяждаше плътта му?
Враждата между него и майка му се задълбочаваше. Хан живееше с Върба и Жарава в матриархската шатра. Двамата рядко си говореха пред други хора, а в дома им напрежението му действаше потискащо. Понякога се възползваха от присъствието му като оправдание изобщо да не общуват един с друг. В други случаи попадаше на разговори, които секваха при появата му. Случваше се да прекара нощта на друго място, за да не се чувства натрапник.
От Демонаи, чийто лагер се намираше по източния скат на Ханалеа, пристигна делегация. Върба започна да прекарва с часове в срещи със старейшините на клана.
Десетина демонайски воини придружаваха пратениците и Хан често си намираше причина да минава покрай лагера им. Бяха горди, отбрани, мистериозни мъже — същински герои от легендите, предшестващи дори Опустошението, от епохата на войните между магьосници и кланове.
Едно време демонайските воини сплитали в косите си по една плитка за всеки убит магьосник. И до ден-днешен мнозина все още носеха плитки, украсени с мъниста, а и се говореше, че за да бъде приет в редиците им, воинът трябва да убие магьосник и да отнеме амулета му.
„Като в уличните банди — помисли си Хан. — Трябва да демонстрираш на какво си способен, за да те приемат.“
Демонайските воини яздеха най-хубавите коне и се биеха с оръжия, изковани чрез мощната магия на клана им. Около врата си носеха накити със символа на Демонаи — око, излъчващо пламъци. Говореше се, че умеели да се носят над земята, за да не оставят диря след себе си. Хан често виждаше Птица да седи край лагерния им огън и да яде от гърнето им, прехласната в разказите им. Не беше свикнал да я гледа толкова мълчалива.
Мъчеше го лека завист. Всъщност неособено лека — усещаше я с мозъка на костите си. Ако трябваше да е откровен, чувстваше се малко отритнат. С тържествата по случай дебютантските си дни благородниците от града ознаменуваха съзряването cи и навлизането във възраст за женене. На този ден някои получаваха наследството си. Магьосниците се сдобиваха с амулетите си и заминаваха за академията в Одънов брод, където изучаваха мистериите на призванието си.
В клановете церемонията по преименуването даваше на младежите право да членуват в Общата шатра, да развиват избраната си професия, да посещават храмовете и често отваряше вратите за ухажори.
Хан очевидно се намираше в ничия земя. Шестнайсетият му рожден ден мина още преди месеци, почти незабелязан. Майка му донесе у дома медена торта от пекарната на ъгъла и му напомни, че е време да си намери истинска работа. Преходът му от момче в зрял мъж остана неознаменуван. Той просто витаеше покрай невидимата граница като призрак.
Но докато Хан беше обзет от завист, Жарава изглеждаше нещастен. Да не би да срещаше трудности с избора на професия? Или пък Върба го притискаше да се спре на нещо, което не му харесваше?
Един ден, докато ловяха риба, Хан подхвана темата. Поне Жарава не отказваше да ходи на риболов с него. Всъщност очакваше с нетърпение излетите им сред планината, надалеч от лагера. Възползваше се от всяка отдала му се възможност за това.
— Е — проточи Хан и замахна с върха на въдицата си така, че мухата му да цопне във водата. — Копаеща птица вече почти не говори с мен. Все вири нос.
Жарава изсумтя.
— Ще ти проговори, не се бой. След церемонията. — Жарава остави въдицата си и се излегна на речния бряг. Върху необичайно бледото му лице клепачите му приличаха на подпухнали синини.
— Ако… ако аз трябваше да избирам, не знам на какво щях да се спра — призна Хан с чувството, че бърбори прекалено много в сравнение със смълчания Жарава. — Вече съм имал доста призвания.
— Призванието не е като професията — пророни Жарава. — Имай ми вяра.
— Каква е разликата? — поинтересува се Хан, насърчен от отговора на Жарава.
— Призванието не е нещо, което просто си избираш — цвят на боя например, и после да го променяш, когато ти скимне. Призванието ти е вродено. Ти не си го избираш. Ако пробваш да се занимаваш с нещо друго, ще се провалиш. — В последното му изречение се долавяше дълбока горчивина.
Хан кимна. Понякога имаше чувството, че никога няма да се измъкне от живота си на уличен разбойник. Ако си добър в нещо, ако се прочуеш с него, то остава с теб завинаги, преследва те до края на дните ти.
Докосна с пръсти сребърните гривни около китките си. Те сякаш символизираха липсата му на избор. Ако успееше да ги свали, навярно щеше да се превърне в друг човек. Поне околните нямаше да го разпознават толкова лесно.