— Май наистина е важно да разбереш за какво си роден — съгласи се Хан. — Ти с какво би се занимавал, ако можеш да избираш?
Жарава отвори очи, примижавайки срещу слънчевите лъчи, процеждащи се през дърветата.
— Винаги съм си мислил колко хубаво би било да стана чирак на демонайски златар, като Елена например, и да се науча да правя украшения, амулети и магически талисмани.
Открай време Жарава се навърташе край сергиите със златни и сребърни изделия по пазарите.
— Питал ли си я? — поинтересува се Хан.
Жарава затвори очи.
— Няма да ме вземе.
Странно. Елена познаваше Жарава, несъмнено знаеше колко е трудолюбив и откровен.
— Ами… не може ли да се промени призванието ти? Вързан ли си с него? Целия си живот ли трябва да му отдадеш?
— Зависи — отвърна Жарава. — Някои от нас просто нямат избор. — Избърса очите си с длани. После стана и потъна в гората, оставяйки всичките си такъми на речния бряг.
Седмица след пристигането си в Морски борове Хан реши да навести Лушъс Чорлав. Трябваше да му съобщи, че вече няма да може да носи продукцията му до Превалски брод. Надяваше се Лушъс да му даде друга работа, нещо, което да прави, без да му се налага да ходи в града, но знаеше, че е малко вероятно.
Слезе по Превалския път, откъдето отби по пътеката към дома на Лушъс.
Както обикновено, колибата изглеждаше пуста, от комина ѝ не излизаше пушек. Само че този път Лушъс не ловеше риба на реката, нито се занимаваше със спиртоварната си на склона. Даже огънят под котела бе угаснал, а тухлената зидария — изстинала. Такова нещо не се беше случвало досега. Макар и муден по природа, на Лушъс не му липсваше постоянство.
Хан струпа няколко цепеници под котела и го допълни с малцовата заготовка, но не запали огъня и не пресипа дестилата.
Озадачен, тръгна обратно към колибата на Лушъс, макар че далеч не очакваше да го намери там в толкова слънчев пролетен ден. Не пречи да му остави бележка, но тя нямаше да свърши никаква работа на слепец. Дължеше му още малко пари, ала не искаше да ги оставя в колибата, ако старецът не си е у дома.
Похлопа гръмко по вратата. Чу се мързелив лай и туловището на Куче се блъсна в нея.
„Значи е тук“, помисли си Хан. Лушъс и Куче бяха неразделни.
— Здравей, Куче — поздрави и отвори вратата на колибата. Куче му се нахвърли, изпаднало в неистова кучешка радост, и облиза лицето му с дългия си лигав език. — Къде е Лушъс? — попита Хан леко разтревожен.
Очите му се приспособиха към смътната светлина и в следващия момент видя раздвижване върху леглото в ъгъла.
— Лушъс?
Наоколо нямаше лампи, разбира се. Хан дръпна пердето и дневната светлина нахлу в стаята. Старецът седеше на леглото, свит до стената, и стискаше шише в ръка, видимо болен или пиян.
Хан огледа колибата. Паничката за вода на Куче беше празна, паничката за храна — също.
— Лушъс? Какво ти се е случило?
— Кой е? — попита треперливо старецът. После гласът му се промени, стана по-рязък и дързък. — Мерзавци. И за мен ли дойдохте?
— Аз съм. Хан — представи се момчето. Все още не смееше да прекрачи прага. — Не ме ли позна?
Лушъс прокара ръка през лицето си, сякаш да се скрие зад нея.
— Махай се. Знам, че момчето е мъртво. Подочух аз, та недей ме лъга. Взел си каквото ти трябва, остави ме мен на мира.
Хан отиде до Лушъс и го потупа неловко по рамото. Старецът подскочи от страх, вкопчил се в шишето си като в спасително въже.
— Какви ги бръщолевиш? Не съм мъртъв. Говориш небивалици.
Старецът отвори замъглените си очи.
— Не си я намерил, а? Оная вещерска дрънкулка? Момчето добре я е скрило, а? — изкикоти се Лушъс. — Е, не е при мен, ако това търсиш. Прави каквото щеш. И на шиш да ме въртиш, пак не знам къде е.
— Стига, Лушъс — загуби търпение Хан. — Ще ти донеса нещо за ядене.
Щом Лушъс не бе нахранил Куче, по всяка вероятност и той не беше ял. Хан отиде до помпата на двора и напълни кофа с вода. Занесе я в колибата и сипа в паничката на Куче и в една чаша за Лушъс.
— Ето — измъкна бавно бутилката от ръцете му. — По-добре изпий това. — Бръкна в торбата си, извади курабия и я сложи в ръката на Лушъс. Понеже старецът не понечи да отхапе, Хан отчупи един залък и го пъхна в устата му.
Лушъс задъвка механично и четинестата му долна челюст заподскача нагоре-надолу. Куче залочи шумно от водата си. Хан прерови шкафовете и намери парче шунка. Раздели го на две — едното сложи в паницата на Куче, другото започна да къса на дребно и да дава на Лушъс, редувайки хапките с глътки вода.