Още три дни преди датата на тържеството шатрите за гости се изпълваха, а другите също гъмжаха от посетители. Дори в матриархската шатра отсядаха гости.
Птица се уедини според обичая в поклонническата шатра заедно с младежите, на които им предстоеше да положат обет, но два дни преди тържеството Жарава изчезна в гората, без да каже и дума на някого. Хан усещаше колко е притеснена Върба. При цялата си заетост с подготовката за церемонията, час по час надничаше през вратата с думите „Стори ми се, че чух някого.“ Подскачаше при всеки звук и спеше неспокойно.
Хан — твърде ниско в йерархията на участниците в тържества — също спеше неспокойно, споделяйки пода на шатратa с шестима малки братовчеда от Демонаи, които се кискаха, шушукаха и го скубеха.
Когато Хан излезе от Матриархската шатра в сутринта на церемония, големи сърнешки бутове вече се печаха на шишове, а откъм каменните огнища се носеше неустоимият аромат на печено свинско. Под дърветата бяха наредени дълги маси. Хан и по-малките деца носеха цели наръчи див лук и чесън, а по тезгясите в готварската шатра изстиваха прясно опечени пайове.
Той помогна със стъкмяването на огъня в открития храм, домъкна още пейки за старейшините и пофлиртува с няколко демонайски момичета, които не беше виждал от шест месеца.
Върба облече матриархската си роба, отвори сандъка в долния край на леглото си и започна грижливо да подрежда дрехите на Жарава — кожен клин и мокасини, мека риза и късо палто от еленова кожа, украсено с ресни и мъниста в типично неин стил. Хан го огледа за издайнически елементи. Моделът му беше нетрадиционен, дори малко чудат, и комбинираше познатите му матриархски символи и символите на Морски борове с магически знаци и бродерии на самодивски дървета.
Върба приготви и за Хан риза от еленова кожа, осеяна с мъниста и избродирана със символите на самотния ловец. Младежът ѝ благодари смутено, а тя му се усмихна и поклати глава.
— Не, аз ти благодаря, задето си приятел на Жарава. Ще си му нужен през идните дни.
Хан примига насреща ѝ.
— Какво ще…?
Тя отново поклати глава.
— Ще видиш. — Обърна му гръб и седна пред тъкачния стан, сякаш не беше денят на големия пир.
Жарава обаче не се връщаше.
— Да го потърся ли? — предложи Хан. Вече не издържаше на напрежението и искаше да е полезен с нещо.
— Сам ще се прибере. — Върба продължи да прехвърля совалката от ръка към ръка. — Няма друг избор.
Тържеството започна в късния следобед. Дългите маси се огъваха под тежестта на пълните чинии и купи, а кучетата ги обикаляха с надежда. Хан обаче нямаше очаквания голям апетит, навярно защото се хранеше сам. Всичките му приятели бяха заели почетните си места, готови да посрещнат бъдещето си.
Най-накрая, в последния възможен момент, Жарава се появи в лагера, оклюмал и мърляв, сякаш три нощи беше спал на земята.
Върба му подаде безмълвно леген с вода, той си изплакна главата и лицето и изтърка мръсотията с кърпа. После с резки, яростни движения се облече за церемонията, без да обръща внимание на новите си дрехи.
Хан отвори уста да каже нещо, но гласът умря в гърлото му. Поведението на Жарава го дразнеше. Толкова му завиждаше за мястото в света и церемонията, на която щяха да му окажат специално внимание. Каквото и призвание да му беше избрано, трябваше да го приеме. Хан си мечтаеше някой да го посъветва какво да прави с живота си.
Дойде време да тръгват. Поеха по пътеката към открития храм. Факлите вече горяха, независимо че беше най-дългият ден в годината и светлината му още дълго щеше да се задържи в нощното небе. Нежен ветрец галеше кожата на Хан; носеше се дъх на нощни лилии и обещание за кратко планинско лято.
Стигнаха до храма. Жарава ги остави и се присъедини към другите младежи в Поклонническата шатра. Върба пък се нареди сред старейшините пред храма. Възрастните носеха церемониалните одежди — свидетелство за призванията им, и пъстротата им образуваше същинска цветна градина. Хан седеше на земята заедно с по-малките членове на клановете и се чувстваше глупаво, свил дългите си крака, за да не пречат.
Старейшините от двата лагера откриха церемонията с тържествени речи. Хан разпозна Авърил Демонаи и едва устоя на желанието си да се скрие в гората. За последно видя търговеца по време на катастрофалната случка в храма на Южен мост, когато отвлече Ребека и хукна към Вехтошарника.