Хан видя Върба и Жарава в Превалски брод, когато Върба го изцери в храма на Южен мост. Вероятно бяха отишли да търсят съвет от тамошните лечители. Или да уреждат заминаването на Жарава в Одънов брод?
Хан огледа приятеля си магьосник. Жарава си изглеждаше същият, с изключение на нещастието, открито превзело лицето му. Сините му очи, навярно наследени от баща му, изпъкваха ярко на фона на тъмните му кожа и коса.
— Ще обучавате поредния магьосник? — обади се презрително Рийд. — И бездруго са много!
Елена не трепна.
— Ще предоставим на Жарава каквото му е нужно, за да овладее вродената си дарба.
— Това не е дарба — възрази Рийд. — Това е проклятие. И светът ще е по-хубаво място с един магьосник по-малко.
Шайло кимна. Наблюдаваше Жарава все едно е отровна змия, изскочила на пътя ѝ.
— Не може да остане в Призраците. Наеминг го забранява. Знаете отлично.
— Старейшините взеха решение — заяви остро Авърил. — Момчето е прекарало целия си живот тук. Може да остане, докато дойде време да замине за Одънов брод.
Хан попиваше информацията на пресекулки и явно по-бавно от другите. Жарава заминаваше? Не, прокуждаха го. Гонеха го сякаш е квартирант, неплатил наема си.
Спомни си за срещата с Мика Баяр и приятелите му в Ханалеа, когато Жарава се опълчи на младите магьосници, цитирайки същото правило — че такива като тях нямат място в Призрачните планини.
Но тук ставаше дума за Жарава, за бога — защо не направят изключение? Той имаше място тук. Това беше домът му.
Хан стана с намерението да изкаже мислите си на глас, макар че като гост на лагера нямаше такова право. Върба обаче привлече погледа му и поклати глава.
Объркан, Хан седна отново. Върба наистина ли се отказваше от борбата? Наистина ли щеше да им позволи да изпратят сина ѝ на юг, сред непознати?
Елена застана пред Жарава и бръкна в кесията, окачена на колана ѝ. Извади нещо лъскаво и го разлюля пред лицето на Жарава.
Беше амулет, изваян от прозрачен камък с карамелен цвят. Представляваше сияеща фигура на кланов танцьор, обгърнат от пламъци. Жарава го загледа с ужас и изумление, сякаш му даваха да изпие отрова.
— Жарава — подхвана гальовно Елена, — от дълги години клановете създават най-могъщите магически предмети, независимо че ние не можем да ги прилагаме. Още преди векове сме сключили примирие с онези, които го могат. Когато те злоупотребяват с дарбата си, ние контролираме достъпа им до амулетите. И двете страни живеем в недоверие един към друг, но и сме взаимозависими. Създателката, в безкрайната си мъдрост, е разпределила дарованията си така, за да ни защити.
Тя нахлузи верижката през главата на Жарава и амулетът легна върху гърдите му. Момчето се изправи сковано, стиснал в юмруци ръце, отпуснати край тялото му, сякаш се опасяваше да не би да събуди магията на талисмана. След един дълъг момент амулетът наистина засия. В отговор нещо пламна под кожата на Жарава, изпускайки нажежена бяла светлина, останала скрита досега.
— Ти си лятна рожба, отроче на този лагер. Затова ти връчваме директно този талисман, с който ще отидеш в Одънов брод. — Елена сви тесните си рамене. — И все пак се надяваме да не забравиш корените си. Може пък ти да си човекът, който най-сетне ще прекрати враждата между магьосници и кланове.
Омразата по лицето на Рийд говореше, че това никога няма да се случи.
— Задръжте амулета, докато вещернякът не напусне Ханалеа. В противен случай представлява опасност.
— Старейшините се произнесоха, Рийд Демонаи — обяви Авърил. — Жарава няма покровител. Амулетът ще бъде връзката помежду ни. Само това можем да му предложим в момента.
— Не се безпокойте — обади се Жарава. — Нямам никакво намерение да използвам наследеното от баща ми. И ще напусна планината при първа възможност. — С тези думи изхлузи палтото, ушито от Върба, и го хвърли в огъня. После закрачи към гората, оставяйки пълна тишина след себе си.
ДВАЙСЕТА ГЛАВА
ВЪРБА И ПТИЦА
Отзвукът от церемонията по преименуването отеква из лагера в продължение на няколко дни. Жарава изчезна отново и Хан прекара множество безплодни часове да претърсва горите около Морски борове и да обхожда всичките им любими места. Най-накрая го намери на два дни път от лагера в ловджийски заслон на брега на Призрачното езеро. Жарава не ловеше риба, нито дивеч, нито четеше. Просто седеше и съзерцаваше езерото.